Отразяване на Първата световна война: извлечени поуки

Стогодишнината подкрепя нови исторически изследвания

В Белгия, но това може да е валидно в цяла Европа, стогодишнината помогна за изместване на по-нататъшната насоченост на научните изследвания от Втората световна война към Втората световна война и стимулира нови подходи към историята на Първата световна война. Например разглеждане на последиците от войната или преразглеждане на твърде детериторския подход към 1920-те години на миналия век. В структурно отношение на новото поколение млади изследователи бяха предложени повече финансови средства. Съществува обаче и усещане за пропуснати възможности за задълбочаване на допирните, глобални и трудни истории, свързани с колониалните измерения. Дебатът за това дали WWI трябва да се разглежда като „европейска“ война, която прокарва света чрез връзките на европейските емпири, беше развит и със сигурност ще продължи, тъй като историците все повече се стремят да илюстрират взаимозависимостите и структурите в световен мащаб. От друга страна обаче, културната, социалната и личната история излязоха на преден план в популярните научни изследвания, по-специално през призмата на маргинализираните групи, като например трудовия корпус в проекта „Голямата идеи“, който създава ценни връзки между историята и паметта. Още повече перспективи трябва да бъдат оценени, например за въздействието на войната върху Османската империя и по-широкия регион или за възхода на фашизма. Или колониалните преживявания и историята (и паметта) на уврежданията на ранените от войната. В обобщение, изглежда, че стогодишнината просто е преобърнала повърхността на бъдещите области на научни изследвания.

Подкрепа за участието на обществеността — и следваща ли е транснационална гражданска памет?

Когато се мисли за възпоменание, първото нещо, което идва в съзнанието, е един вид официален парад, създаден с оглед на телевизията, със снасянето на цветя и тържествени рефлективни изказвания на държавните ръководители. И да, това се случи и по време на стогодишнината, както на национално, така и на международно равнище. Този път обаче гражданите се увеличиха в по-голяма степен и участваха в много дейности. Пътното изложение на Europeana за колекции е добър пример, в който обикновените хора бяха поканени да включат в европейските цифрови колекции материалите по време на войната и свързаните с тях истории. Или #playforpeace г., когато музиканти по света са записали възпоменателен почит към пропастта. Кой след това действително притежава паметта за миналото? Все още ли е прерогатив на държавата да отбелязва ключови моменти от живота си или става все по-демократизирана? И ако това е така, достатъчно ли е начинът, по който този процес се развива, да бъде приобщаващ за всички членове на обществото? В контекста на стогодишнината бяха разработени новаторски идеи за ангажираност и тяхното въздействие следва да бъде проучено и споделяно в по-голяма степен. Не забравяйте, че стогодишнината от Първата световна война беше уникална, защото все още беше възпоменание с „жив допир“, т.е. лично значение за живите поколения чрез неотдавнашната им семейна история.

Стогодишнината поставя музеите в международно и местно пространство за памет

Колекцията и изложбеното развитие на Дома на европейската история, които се случиха точно по време на възпоменанията, се възползваха от широкия интерес към темата. Местните и националните музеи в Рауто, Будапеща, Ипрес и други, които отдават назаем предмети, показаха огромен интерес към транснационалното послание, което се изгражда от Дома на европейската история. Нови музеи представиха местни преживявания или новаторски музейни подходи, като например Музея на полетата във Фландрия в Ипрес, който предостави красивия пример за постнационален музей. Това поставя нов акцент върху фронта като мултикултурно пространство, надхвърлящо идеята за „нашите мъртви“.  Един дебат, който продължава, е ролята на туризма и други форми на популярни посещения на обекти. Потребителската страна на паметта за миналото може да бъде елемент, който изисква допълнително обсъждане.

Издигане на настоящите политически реалности

Въпреки че изследователите, преподавателите и практикуващите специалисти привлякоха ново гражданско и/или международно чувство за отразяване на ужасите на WWI, не е ясно какви стъпки са били предприети политически в този контекст. От една страна, виждахме съвместните чествания като инструмент на културната дипломация. Либералните лидери се опитват да оценят публично напредъка на днешната Европа от насилието от миналото или дори пренебрегват отрицателната страна на национализма, както направи президентът Макрон в речта си през ноември 2018 г. Но има и други развития. Рамката на памет за Централна и Източна Европа се различава значително от тази на Западна Европа, която изглежда доминира в цялостната европейска програма. Всъщност може да се твърди, че много от столетията са на път да се оформят като държави от Централна и Източна Европа, които ще се стремят да отбележат своята междувоенна независимост. Тогава възниква въпросът дали толкова много история се прави във и около възпоменателните дати, сигнализира ли това за по-широка липса на политически възгледи или идеали днес?

Европа има европейска програма за почитане на паметта, ръководена от Европейската комисия, която на практика мобилизира хора и организации, работещи с историята, към определени ключови моменти и теми. Тъй като очертаването на бъдещето на тази програма след 2020 г. ще се очертае през следващата година, може би е разумно да се обмислят постиженията и предизвикателствата, наблюдавани по време на стогодишнината на Втората световна война през 2014—2018 г. Въз основа на това можем да преценим как най-добре да осигурим институционална рамка, която свързва европейците, подкрепя научните изследвания и обществената ангажираност и създава гражданско пространство за балансиране на националните и европейските програми за възпоменание.