Обиколки „carte blanche“: творческите и спокойните умове поемат посланието на музея
Внесен от Blandine Smilansky
Обкръжавайки Дома на европейската история следобед в събота, 27 октомври, можеш да чуеш естонска фолклорна песен, изиграна в галериите на 19-и век, и да станеш свидетел на огромен банер на ромски език в изложбата, посветена на европейското езиково многообразие. Това е творческият резултат, когато решите да предадете тълкуването на внимателно забавено послание за европейската история на уникалните гласове на творци и учени от цяла Европа. Те са открили музея едва предишния ден, но въпреки това са направили обиколки на постоянната изложба, като са осветили посланието на музея с многобройните си визии и убеждения за Европа, нейните нации, хора и връзката им с миналото.
Домът на европейската история организира тези обиколки „carte blanche „заедно с конференцията на BOZAR „Революцията не е градинска партия“ по повод 30-годишната възпоменателна церемония през 1989 г.
„Една наистина продуктивна ситуация е да реагираме бързо на изложба по този начин (...)“, заяви един от гвардейците. „Музеят обхваща толкова много история и толкова много важни въпроси, че има толкова много възможни маршрути. „И в същото време, заяви още един гост, „все още липсват толкова много гледни точки“, които трябва да се представят по един или друг начин, ако музеят иска да изпълни амбицията си да подобри критичното и сложно разбиране на европейската история.
„Artivism“
Тамара Мойс, мултидисциплинарен творец, базиран в Прага, който използва концепцията за „художник „, за да опише действията си в публичното пространство, намира в раздела „Мемориал на Шоа“ на музея история, която силно откликва с творчеството ѝ. Поредица от изложени документи показват как паметта на Баби Яр, обект, където през 33,000 г. са убити 1941 украински евреи, е предвидена да бъде изтрита от управляващата комунистическа партия през 1950-те години на миналия век с изграждането на културен парк и парк за отдих. През 2015 г. Тамара, заедно със своята художествена група Romane Kale Panthera (ромски черни панели), предприема „действие за гуерила „, наречено „Happy Pork from Lety„(„Veselý vepřík z Letť“), в опит да привлече вниманието на обществеността към факта, че свинеферма все още се намира на мемориален обект за Холокоста в Роман в Летек. Членовете на групата поставят свински стикери за продажба в супермаркет в квартал Холешовице, Прага, които гласят: „Произведени от свине, отгледани през гробовете на жертвите на Холокоста от ромски произход. Без топлинна обработка.“
Повишаване на националното самосъзнание
Кристина Норман, чиято интердисциплинарна работа изследва потенциала на съвременното изкуство за справяне с политиката на паметта, направи динамично представяне на ролята и участието на Естония в по-голямото европейско историческо послание. Тя представя последната си творба „Bring Back My Fire Gods“ (2018), филмирано, специфично за обекта постижение, извършено по време на Сонския фестивал в Талин — вечно място, символизиращо националното освобождение и отделянето от Съветския съюз през 1991 г. Произведението на изкуството разкрива средствата, които се използват за изграждане на нация. Също така Домът на европейската история показва, че литературата и езикът са важни елементи за развитието на националното самосъзнание през 19-и век. Кристина говори за ролята на балтийските германци за създаването и разпространението на естонския национален епичен поем „Kalevipoeg“, изложен от музея, и в по-голяма степен за оформянето на естонската национална идентичност. Тя се застъпи за разбирането на всяка (национална) култура като „междукултура“ и предупреди за изкушенията за културно изключване на всяка нация, като например в случая с Естония с огромното рускоезично малцинство в страната.
„Европейският съюз говори ромски!“
Мартин Зет, художник на зрение и представления от Чешката република, говори за езици, писма и значението, което те придават на света, в който живеем. Той намира вдъхновение в историческата кухня на музея — 25-метрова метална инсталация, простираща се на шест етажа, в която буквите с всякакви размери и стилове плуват и усукват, като се обединяват в цитати, които навлизат в изложбеното пространство. Пред стената на речниците на изложбата — където могат да се намерят множество комбинации от европейски езици и с гърба си на огромната книжка на Rem Koolhaas — Мартин стартира своята „неструктурирана кампания „, наречена „Европейският съюз говори роми!“ Той ангажира посетителите да помислят за следното: Защо да не изберете ромски език, език, който никога не е бил свързан с европейска държавна система, но все още присъства в цяла Европа като следващия официален и работен език на ЕС?
Maja и Reuben Fowkes, историци и куратори на изкуството, базирани в Лондон, съчетават двата си различни гласа в диалог с наративите на Дома на европейската история. Те подчертаха горещо как исторически процеси като индустриалната революция или европейската интеграция, представени в изложбата, придобиват ново значение, когато се разглеждат през призмата на съвременните социални проблеми като околната среда или пола.
Иржи Прибан, професор по право в Университета в Кардиф, поема вълнуващото пътешествие в Европа през 20-и век, свързвайки обикновените преживявания на хората, като се започне със себе си, с големите смущения във времето. Той показа, че човешките жестокости и постижения съществуват една до друга в цялата история и как културата и варбаризмът никога не са толкова отдалечени, колкото искаме да мислим. Иржи приключва обиколката си пред видеоматериалите на революциите от 1989 г., където разказва за преживяванията си като млад учен за големите промени, които се случват тогава.
Заключителни мисли за 1989 г.
Картите бланш бяха силни изявления в диалог с наративите на Дома на европейската история. Те подчертаха, че това е необходимо и стимулиращо, за да продължи да се поставя под въпрос миналото и връзката ни с него. 30 години след събитията от 1989 г. в Централна и Източна Европа по някакъв начин той се усеща като ужасяващо творчество и свободно мислене, което все още може да спомогне за създаването на нови политически и социални ред. По думите на Jiří Priban това, което би могло да се чуе в Дома на европейската история и в BOZAR по време на този уикенд, „със сигурност не е 1989 носталгия, а много неспокойни юли и сърца гладуват за революция.“
