Ежедневен живот

Предметите, изложени в музея Ettore Guatelli, свидетелстват за ежедневието, но също така и за творчеството, занаятчийството и изобретателността при решаването на практически проблеми чрез преоткриване на предмети с цел изпълнение на различни специфични функции. В този случай лицето, което е попаднало на тази германска военна каска в края на Втората световна война, решава да завари дървена дръжка с нея, което улеснява вземането ѝ. Така трансформиран, той може да бъде напълнен с „спускан вагон“ под одеяла, за да ги поддържа топли през нощта, особено през зимата.

Етор Гуатели спаси не само тази каска, но и редица други, датиращи от Втората световна война. След като са превърнати в други предмети от ежедневието, те вече са изложени в „Китхенската галерия“ на музея. Взети заедно, те дават представа за европейското следвоенно селско общество, което разчита в голяма степен на креативността и ръчната дискретност, като необходимостта от момента е майката на силно враждебно изобретение. В този случай каските също така предизвикват размисъл относно емоционалния аспект, възможните чувства на окупираното население към неговите обитатели и желанието за ново начало след освобождаването им.

През 1950-те години на миналия век Етор Гуатели започва все по-редовни посещения в складовете на събирачите на отпадъци в Апенини, като постепенно полага основите на бъдещия си музей. От средата на 1970-те години на миналия век колекцията му от предмети нараства значително, като непреднамерено се превръща в част от тенденцията, която започва през седемдесетте и осемдесетте години в Италия за съживяване и насърчаване на популярната култура. В резултат на това музеят му се превърна в уникален и непоносим музеен обект, посветен на демографското, етническото и антропологичното наследство на Италия от двадесети век.

Спонтанните елементи на дизайна напомнят за философията „правя и променя“, която предоставя макар и не толкова систематичен модел за съвременни методи за рециклиране. Необходимостта да се използва всичко, което е налице, се оказа вдъхновяваща, когато става въпрос за повторно сглобяване и повторно използване на изделия, а не просто за тяхното изхвърляне. В резултат на това неочаквани повреди, повреди или просто износване не означават непременно, че животът трябва да спре.

Измерение

22 (з) 45 (л) 22 (п)

Номер в списъка

107

Авторското право

@Fondazione Museo Ettore Guatelli

Материали

Желязо, дърво

Състояние

Дисислад

Код на изображението

Мауро Даволи

През 1899 г. свещеникът Edouard Froidure (1971—1937 г.) основава Les Petits Riens, създателите на тези знаци. Вместо да се придържат към бедните, благотворителни организации като него насърчават самостоятелната самопомощ. По този начин бездомните или безработните мъже успяха да събират и продават предмети втора употреба, за да печелят пари. Тези лица живеят заедно и в жилища, осигурени от благотворителната организация. Логото на Les Petits Riens изобразява един от тези мъже, носещи петици (което най-общо се изразява като „малки неща“).

Благотворителни организации като това оказаха въздействие извън групите в неравностойно положение, за да помогнат. По онова време те оказаха влияние и върху моделите на потребление и повторната употреба в по-широк план. Вместо да ремонтират или да променят предназначението си, хората биха могли да ги отдадат с добра съвест, което нарочно е било оспорвано от лозунги като Les Petits Riens („дайте помощ“).

През 19-и век се раждат първите благотворителни организации, посветени на промяната на предназначението и продажбата на изделия втора употреба. Тя започва с Армията за спасение, основана в Лондон през 1865 г., а скоро след това и други организации. В Брюксел Les Petits Riens беше емблематичен за новия вид благотворителни институции, въплътени в тези организации.

Днес Les Petits Riens разполага с 27 магазина в Белгия. В целия ЕС се разширяват нови участници със стопанска цел, като например онлайн платформите втора употреба. Носенето на дрехи втора употреба става все по-модерно в социалните класи. Както отбелязва Celine, който работи за Les Petits Riens, благотворителните организации страдат и се възползват от тази тенденция. От една страна, те губят конкуренцията от страна на корпорациите със стопанска цел. „През последните години много хора, преди да дарят, първо ще се опитат да препродадат. Следователно това, което остава в крайна сметка, е толкова често с ниско качество: (това е) какво не успява да продаде!“ От друга страна, благотворителните организации печелят нови млади клиенти.

Този предмет произхожда от местен процес на участие, проведен по време на подготовката за изхвърляне, при който местните експерти по отпадъците помогнаха за създаването на съдържанието на изложбата. Тези общности от експерти допринесоха за изложбата чрез своите свидетелски показания и чрез отдаване под наем на предмети (като тази), които да бъдат изложени. Les Petits Riens е един от участващите партньори и свързва Дома на европейската история с Celine и други лица.

Благотворителни организации като Les Petits Riens все още оказват въздействие отвъд групите в неравностойно положение, за които помагат пряко. Те все още оказват голямо влияние върху моделите на потребление, повторна употреба и отпадъци. Носенето на дрехи втора употреба става все по-модерно в социалните класи в съответствие с опасенията за екологично и социално отговорно пазаруване. Celine, което работи за Les Petits Riens, отбеляза, че благотворителните организации печелят нови млади клиенти, „които наистина идват по убеждение, да консумират по различен начин „, за които „купуването втора ръка е почти активист“.

Освен това, като поддържат и разширяват своята мрежа от кабини, посветени на събирането на дрехи, Les Petits Riens прави лесно и достъпно даряването на това, от което вече не се нуждае. Организацията може да помогне на хората да избягват преждевременното изхвърляне на предмети в контейнера за отпадъци, тъй като даряването може да е толкова лесно, колкото и изхвърлянето им.

Материали

Дървени

Измерение

145,00 X 70,00 x 7,00 cm (H x W x D)

Номер в списъка

2021.0050.72 г. и 2021.0050.262 г.

Авторското право

Дом на европейската история, Брюксел, Белгия

Състояние

Изложени във временната изложба „Изхвърляне“. Историята на една модерна криза.

Код на изображението

Фотография 2022 г. от Regular Studio, © EU, Европейски парламент

Тази плака с отличителния си жълт връх в хабан-словашкия декар, поправена с метал на калника, е направена в началото на 19-и век. Не е ясно кога точно е направен ремонтът. Словашките тинери, наречени „Rastelbinder“ (от ръста на телените изделия), са част от визуалния и акустичен цитисен пейзаж и живота на алеите и дворовете на Дунавския монархия до 20-и век. Най-известните словашки интериорни групи се групират в цяла Европа, като поправят счупена керамика и продават домашни домакински принадлежности като сита, черпаци, кошници и капани за уста. Характерните словашки костюми и цветната гама от стоки, които превозват, ги правят видима, особено във Виена.

В австрийската част на Дунавския монархия в средата на 19-и век търговията е строго регулирана. Въпреки това населението от икономически по-слабите райони, където селското стопанство не е осигурило достатъчно средства за препитание, получи лиценз — при строги условия — да реализира така необходимите приходи чрез упражняването на тази търговия. Някои региони започнаха да се специализират в определени стоки и/или услуги, какъвто беше случаят с тинерите от Западна Словакия (след това Горна Унгария). Мъжете от тези райони първоначално са се преместили като пътуващи в съседни райони в Бохемия или Южна Унгария. По-късно те са открити във всички райони на Дунавската Монархия. Талантът им за езици ги накара от Италия до Русия и Константинопол, а накрая и в хилядите им до САЩ.

Плаката идва във Volkskundemuseum през 1897 г. като подарък (Pf. Малучински). Това беше от интерес за музея в две отношения: на първо място, като забележителен пример за определен вид привидност с Haban decor; и второ, поради ремонта на калника. Търговията и занаятите на танкерите вече бяха в упадък по времето, когато пристигнаха в музея. Наличието на нови, по-евтини и по-устойчиви материали и продукти значително намали търсенето на техните дейности. От друга страна, репутацията на тинерите като „Виенски тип“ и тяхното стереотипно и клишово представяне в жанровата и популярната живопис са се увеличили рязко. Около 1897 г. например „Rastelbinder „е популярен костюм в пасажерски партии, а през 1902 г. те са допълнително запомнени в „Der Rastelbinder“ от Franz Lehár.

Плаката с метал на калника има интересна връзка с отпадъците по няколко начина. Една от тях е, че тя показва историческата култура на ремонт. Нещата, които се харесват на тини, т.е. стоки за домакинството, изработени от керамика или метал, са скъпи, когато са направени за първи път, и за много хора те са ценни вещи, които се предават от поколение на поколение. От друга страна, плаката ни напомня за хората, които са работили с счупени неща. Въпреки че танкерите са търсили своя занаят, тяхната позиция в обществото е ниска. Животът и методите им на работа се характеризираха с миграция, отдалечена от семействата им, детски труд, лоши условия на живот и етническа дискриминация. Пребиваващото във Виена население е склонно да ги възприема като разочароващи детегледачи или дори просари.

Материали

Панталон/декор с четка

Номер в списъка

ÖMV/6.215

Измерение

7x32,2 cm

Авторското право

Volkskundemuseum Wien

Състояние

На склад

Код на изображението

© Volkskundemuseum Wien

Общо 61 бронзови оръжия и оборудване с тегло над 3 kg са били депозирани във Вьолерсдорф, Австрия. Горелката се състои от бронзов скрап и фрагменти от предмети, които са типични за ранната част на късната бронзова епоха (1000—800 BCE). Те съдържат голямо разнообразие от счупени предмети, включително оръжия, оси, инструменти, бижута, метални парчета и телове. Повечето от предметите са били повредени, а много от тях са били умишлено фрагментирани.

В късната бронзова епоха (около 1000 пр.н.е.) депонираните метални предмети са типично явление. Това включваше оръжия, инструменти, плавателни съдове, бижута, части за вагони и дори ритуално оборудване, както и непокътнати и красиви части и фрагменти и необработени метали. Те са открити в удивителни ландшафти, в селища, във или във водни обекти и на отдалечени места. Много изследователи ги тълкуват като складови заложници на пътуващи бронзмити или търговци поради тяхната материална стойност или като скриващи места по време на война. Въпреки това, габаритите, съдържащи счупени предмети, могат да бъдат и остатъците от широко разпространената икономика за рециклиране, което показва внимателно и ефективно използване на ресурсите.

Артефактите са открити в малкото село Вьолерсдорф, Австрия, в самото начало на 20-и век. След това през 1902 г. те са закупени от Музея на природната история Виена. За съжаление документацията за лицето, което е намерило враждебната градина във Вьолерсдорф, е загубена.

Завоюването на фрагментирани бронзови предмети показва, че се е очаквало те да бъдат преработени, за да направят нови неща от материала. Преди 3 000 години, много преди индустриалната революция, събирането на суровини и производството на изделия отнемат време, а рециклирането и повторната употреба на тези материали е обичайна практика за по-голямата част от човешката история. Това се отнася по-специално, но не само, за периодите, в които ресурсите са били оскъдни (напр. военни и следвоенни времена).

Материали

Бронз

Номер в списъка

NHM_PA_37392—37411

Измерение

Размерът на артикулите варира от 3.5 до 14,5 cm.

Авторското право

Естествен исторически музей Виена

Състояние

Изложени на екран

Код на изображението

Естествен исторически музей във Виена, снимки: Алис Шумахер

Обектът е фрагмент от жълт текстил от табан с кош и остатъците от две маслено-зелени ленти за щитове, завързани заедно. Различни текстилни изделия са открити в слоевете на желязната епоха на солната мина Hallstatt (около 800—600 BCE). Някои от текстилните изделия са били умишлено разкъсани на ивици и използвани повторно като импровизиран свързващ материал.

Производството на текстилни изделия с всички различни етапи на работния процес (отглеждане на овце, срязване, предене, тъкане) беше задача, която отнема много време преди хиляди години, без да се използват съвременни инструменти. Внимателното и отговорно боравене с текстилни изделия и тяхното използване бяха важни. Не сме сигурни кой е отговарял за производството на текстил, въпреки че текстилните инструменти като шпиндели и лопатки обикновено се срещат в женските гробове. Текстилните изделия от Hallstatt са открити в солна мина, като някои от тях показват характерни следи от разкъсване и възпламеняване. Това със сигурност не е било предназначено за основната употреба на този текстил, който може да е бил направен като част от облекло; в крайна сметка обаче той е бил рециклиран и използван за ремонтни работи.

От различни контексти в предисторически Централна Европа знаем, че текстилният материал умишлено е бил разкъсан на ленти и повторно използван, например като импровизиран свързващ материал, което се вижда от характерни възли. Ясни доказателства за това са от две предисторически солни мини в Австрия, Hallstatt и Dürrnberg, датиращи в общи линии от 1-во хилядолетие на BCE. Обикновено нишките и въжетата, изработени от различни дървета и треви, се използват предимно като свързващи материали в солните мини. Ако те не са били налице, са били използвани текстилни ленти, кожени ленти или дори млади еластични клонки.

В продължение на повече от 100 години Музеят на природната история Виена провежда научни изследвания в сътрудничество с град Hallstatt. Музеят разполага с офис на място в града, от който учените продължават да извършват своята работа. Всяка година от 1960-те години на миналия век насам се извършват редовни научни археологически разкопки в солната мина Hallstatt. Изкопаните там артефакти влизат незабавно в колекцията на музея.

Производството на текстил беше процес, който отнема много време преди индустриалната революция, а рециклирането на текстилни изделия е обичайна практика за по-голямата част от човешката история. Това се отнася по-специално, но не само, за периодите, в които ресурсите са били оскъдни (напр. военни и следвоенни времена). Текстилните изделия редовно са изменяни или адаптирани за нови употреби през цялата история. Различни примери, вариращи от бронзовата епоха до ранния модерен период, показват различните цели, за които са използвани рециклирани текстилни изделия, включително като карфиращ материал за кораби, като пълнене на кухини на средновековни замъци и като запечатване за управление на водите в медни мини. Текстилните изделия също са използвани като покривала и за хигиенни цели и са служили като различни видове импровизирани материали. Рециклирането на облекла включва повторна обработка на облеклата по различни начини.

Материали

Овча вълна

Измерение

Жълт текстил: 11.5x4,5 cm; зелен текстил: 29x10 cm (и двете парчета заедно)

Номер в списъка

NHM_PA_77.334 (HallTex 78) и NHM_PA_89.724 (HallTex 121)

Авторското право

Естествен исторически музей Виена

Състояние

На склад

В съвременните скандинавски страни ръкавиците са важни всекидневни етнографски предмети в нашите домове, където красиви традиционни ръкавици се използват редом с модерни дизайнерски аксесоари. Всички знаем, че основната цел на ръкавиците за естонците е да ги предпазват от студа. Вълнените ръкавици се произвеждат в Естония още от бронзовата епоха. Доказателството за използването на игли за плетене в Естония идва от парченца ръкавици от 14-и век. Първите видове ръкавици са игли с един пръст (изработени със специализирана игла). В продължение на векове носенето на ръкавици има свои собствени обичаи и традиции, като играе важна роля в сватбения етикет. В ежедневието ръкавиците също са играли роля в саламурата; топлите ръкавици са били давани на млади мъже, когато са били изпратени във война, може да са били животоспасяващи при зимния студ; те може да са били ценни предмети от дома за хората, бягащи от войната в морето през 20-и век.

„Намерих тази етнографска ръкавица, която е била плетена на красивия остров Муху, разположен на източния бряг на Балтийско море, в магазина за втора употреба Veski Street в Тарту. Попитах откъде идват стоките им и казах в Германия. Купих ръкавици за 5 естонски корона и я дадох на музея. Зададох въпроса как тази ръкавица се е озовала в Германия. Всъщност Германия е имала големи бежански лагери за естонци — естонски, който в крайна сметка се е намирал в лагера за презаселване в Германия, носи ли топлите ръкавици с тях? Или е бил войник, който е бил в битка в Муху и ги е приемал като нагреватели за ръце? Във всеки случай имах всякакви разсъждения за това как тази ръкавица се е превърнала в отпадък и е пътувала обратно до Естония като хуманитарна помощ. Изложих тази красива етнографска ръкавица през 2009 г. като част от изложбата на Националния музей, за да отбележа 100-ата си годишнина, като пример за това как предметите се озовават в музея.“

Reet Piiri, етеролог/естонски национален Museum/2022

Естония, Германия, лагери за презаселване след Втората световна война, нова мрежа за търговия на дребно от 1990-те години на миналия век и ЕС

Колекцията от традиционни естонски ръкавици, които принадлежат към естонския Национален музей, е изключително богата — общо 4 116 — което включва ръкавици с красиви естонски модели и интригуващи истории, достигнали колекцията от естонската диаспора. Традиционните ръкавици са добър изложбен материал: техниките (плетене с игли), етнографските особености между естонските енории, изучаването на цвета (използване на вълна), шарката като семотична система осигуряват много улики за значението на фолийните костюми и за начина, по който те са били носени, които музеят може да използва в образователните си програми.

Система за хуманитарна помощ в Европа; имаше огромни количества текстилни облекла, внесени в наскоро пренезависими балтийски държави, в Естония; в Германия те биха могли да бъдат оставени от контейнери за отпадъци или в кутии за събиране; възможно е те да са пътували от дома на европейско лице, което се е преместило или обновило, до дома на естонско лице, а не до депо за отпадъци.

Материали

Овча вълна

Измерение

Широчина: 12,0 cm; Дължина: 25,0 cm

Авторското право

Естонски национален музей

Състояние

Съхранение/колекции от текстилни материали

Код на изображението

Естонски национален музей

Музеят „Етор Гуатели“ е дом на обувка, която някога се носи от млад земеделски стопанин — обувка с разнородни истории. Обувката разказва историите за безбройните времена, които е била носена, поправена и похвалена да придружава земеделския стопанин, докато е бил налаган на полето, за времето, когато е бил открит в атентат от колекционер, който го е донесъл в музея „Етор Гуатели“, както и за времето, когато се е срещнал с двама фотографи от Рим, които го изстрелват за плакат, който ще го види по света като дете плакат за инициативата на Гуатели да създаде музей, в който да бъдат настанени неговите обекти, които свидетелстват за занаятчийството в селските общности, което не оставя нищо за разхищение.

Обувката на музея „Етор Гуатели“ отваря много потенциални възможности за размисъл, които трябва да бъдат проучени. Първият от тях може да бъде да погледнем отвъд местния, отвъд селските райони на Емилияна, живота и работата на селските общности в цяла Европа и по целия свят. В хода на историята кой знае колко ботуши ще бъдат ремонтирани и преструктурирани, така че да могат да достигнат своя потенциал, и кой знае кои пътища. Днес „ботът“ може също така да символизира стъпката, която предприема, за да надхвърли границите, да проправи общ път и да използва ценността на свободата.

През 1950-те години на миналия век Етор Гуатели започва все по-редовни посещения в складовете на събирачите на отпадъци в Апенини, като постепенно полага основите на бъдещия си музей. От средата на 1970-те години на миналия век колекцията му се разширява значително, като непреднамерено става част от нарастващата тенденция през 70-те и осемдесетте години на миналия век за възраждане и насърчаване на популярната култура. В резултат на това неговото създаване се превръща в уникален и непоносим музей на демографското, етническото и антропологичното наследство на Италия от 20 век.

През 1994 г. Ettore Guatelli публикува есе, озаглавено „Отпадъци в музея „, в петото издание на периодичното издание „Ossimori“. В него той разгледа много актуален въпрос, който сега бързо се превръща в извънредна ситуация, като подчерта необходимостта да се обмисли естеството на отпадъците и изхвърлените предмети, а още повече и тяхното оползотворяване и рециклиране. Именно тук и още повече при обезвреждането на отпадъци се намира историческият ключ към истинската „демокрация“.

Материали

Ботуши, които са били поправени и почиствани безбройно с помощта на телове и гвоздеи

Материали

24 X 11x 14

Авторското право

@Fondazione Museo Ettore Guatelli

Състояние

Изложени на екран

Код на изображението

Мауро Даволи

Трудно е да се определи точно кога модата за барбекю е пристигнала в Полша. В крайна сметка термичната обработка на месото е толкова стара, колкото и следи от първия къмпинг. За антропологиста „направи си сам“ е история с поне няколко различни нишки. Първият е като популярен начин за прекарване на свободното време, за което решетката и характерният мирис на изгарянето на дървени въглища са се превърнали в символ: придружители, бира и музика. Мястото на провеждане е ирелевантно — то би могло да бъде дори балкон на блок от апартаменти. Друг аспект е формирането на хранителните навици на поляците. Понастоящем барбекюто е първата жертва на следмесната политика на веганците. Управлението на отпадъците в Полша също е важна нишка. Ако не е за решетката, направена от барабана, цялата перална машина би била изхвърлена в гората.

Предметът и характерът му по никакъв начин не са уникални или ендемични за полската култура. Както мотивите за изграждането му, така и неговата цел са дълбоки в рамките на човешката природа: творчество, глад и съвместно хранене. Изглежда, че само културният слой, т.е. как, с кого, къде и какво ядеем, ни разграничава: няма нещо по-добро от шийка от свински бук, консервирана в меден синап, и студена бира — вече мога да чуя гласовете на несъгласието.

Контекстът на съвременния и „направи си сам“ е сбор от предмети от ежедневието, очертани от историята на полската селска култура, която е белязана от хроничен недостиг. Този недостиг разгърна творческия и адаптивен потенциал и с процъфтяването на капиталистическата и потребителската икономика промени контекста на тези творби, като ги включи в областта на хобита и уменията. Тези продукти често са свързани с по-ниския икономически статус на производителя.

Основният елемент, свързващ предмета с по-широкото понятие за отпадък в този случай, е повторното използване и предоставянето на нова функция на вече съществуващи обекти. Ако смятаме, че това е продукт на култура на недостиг, тогава се появява цяла категория концепции, които се отнасят до човешко същество, попадащо в категорията на хунка — човешко същество, което живее извън границите на социалния контрол.

Материали

Стомана, рязане, заваряване, изрязване и винтове

Измерение

Височина 74 cm; диаметър 45,5 cm

Номер в списъка

ПМЕ 58930/1—2

Авторското право

ПМЕ/NEM

Състояние

На склад

Код на изображението

Снимка на Едуард Копровски