Поредица „историята в дебата“ Брюксел, европейска столица?

Брюксел „Европейска столица „, „Градски маркетинг“ ли е преди създаването на концепцията?

Chloé Deligne подчертава, че историята е преди всичко история; тя е изградена в научна и академична дисциплина, за да се превърне в наука, но преди всичко е разказана. Историческото послание се формира от силата на изображенията и разказването на истории.

Използването на термина „столица“, за да се обозначи голям град в рамките на дадена нация, държава или федерация от нации, е сравнително ново. На френски език думата „столица“ се появява през 16-и век като обозначаваща референтен град. Този епох разглежда генезиса на съвременната държава, който ще завърши през 19-и век със създаването на национални държави със своя собствен капитал. Следователно думата „столица“ за обозначаване на град, основното седалище на институциите, е дума, която се появява с постепенното създаване на държавата. За по-ранни периоди тази дума няма голямо значение. Можем да говорим за града на местопребиваване на съда, можем да говорим за основното икономическо ядро (много в Северозападна Европа), но когато говорим за нашите региони (бившата Южна Нидерландия), идеята за централизирана държава, за национална държава, е процес, който ще бъде още по-бавен, отколкото в други части на Европа (създаването на Белгия през 1830 г.).

Следователно понятието „капитал“ е съвсем скорошно в Белгия. Понятието „централно място“ е по-значимо за Брюксел; първо в бившата Нидерландия, а по-късно — в самата Белгия, и накрая, що се отнася до Европа. Централното значение е от голямо значение за дискурсите и изображенията, които се предават. Ако искате да бъдете център на нещо, трябва да се покажете и да заявите, че сте центърът на това нещо. От 12 до 13-и век насам елитът в Брюксел култивира тази централна роля чрез изображения, предназначени да популяризират техния град. Централното място на Брюксел, например, беше наложено на град Лувен, от който се завърна първата династия, управлявала Брабант; той беше провъзгласен и пред Антверпен, който имаше важна икономическа роля в негова полза. Няколко пъти Брюксел успя да си възвърне горния край, за да създаде известна приемственост.

За продължителен период от време централното място на Брюксел беше изковано от изграждането на истории и образи, а не от признаването му от институциите като столица; тя също така е изградена по подразбиране, тъй като може да се счита за външно лице в сравнение с други, чиито твърдения могат да изглеждат по-очевидни.

Можем ли да кажем, че Чарл V е довел до европейската съдба на Брюксел?

През 16-и век Брюксел е прагматична държава, „Princelijke Stadt“, т.е. обичайното местопребиваване на прорячна власт. Градът е част от градската мрежа на бившите ниски държави, която включва модерни Бенелюкс и част от Северна Франция. Roel Jacobs заявява, че тогава властта е била в ръцете на наследствен военен елит, който непрекъснато се движеше; има места, където властта е останала по-често отколкото другаде, а Брюксел е успял да придобие този статут между 13-и и 16-и век и да го запази. Знакът на Карл V (1515—1555 г.) е изключително важен период в европейската история; той е ключова фигура за разбирането му, но с критични и глобални последици. 1560-те години на миналия век трябваше да имат важни последици в цяла Европа и тези исторически събития се проведоха в Брюксел.

Градският елит изигра важна роля в съдбата на Брюксел като град, в който се намира принцът. Когато кралят се нуждае от пари, той се обръща към търговците, занаятчиите, т.е. населението на градовете. Благородната личност, която има монопол върху военната мощ, упражнява натиск, за да получи плащане, и в повечето случаи участниците са водили ожесточени преговори, за да платят възможно най-малко. Търговците в Брюксел прилагат различен подход: те са готови да платят повече, отколкото е било поискано. Именно те например финансират Aula Magna/Голямата държавна зала за Philip the Good — Duke of Burgundy, в двореца Coudenberg (1452—1460 г.). Причината за това е, че жителите на Брюксел очакват икономически ползи от наличието на съд в Брюксел. През Средновековието никой не е бил по-скъп от херцог на Бургунди и неговия съд. За да отпразнуват договор, рождение, сватба, те организират всекидневни партии, в които парите буквално се изхвърлят от вратите и прозорците. Тази клиентела би могла да си позволи най-евтиния продукт от времето: гоблени, произведени със златни и сребърни нишки. Брюксел е на път да се утвърди като център за производство на тези луксозни гоблени. Взаимодействието на доброволна политика за инвестиране, за да се превърне в крупен жилищен център, свързан с луксозното производство, беше успешно за Брюксел.

Ако Брюксел получи важна политическа позиция, превръщайки се в град с прагматично жилище, а след това в столица, той не се е наложил по конфронтационен начин. Съществуват прилики между пристигането на гражданите на Бургундия в Брюксел и това на европейските институции; прилики, свързани с духа на Брюксел, който е илюстриран при избора на символи за града. В това отношение е интересно да се сравни Антверпен и Брюксел, за да се разбере този градски дух (Манекен-Пис за Брюксел, римски войник, който победи гигант за Антверпен).

Има ли европейски „балон“ днес в Брюксел?

Има ли различни общности в Брюксел, които живеят без контакт или взаимодействие помежду си? Има ли Европейската общност чувство за принадлежност към Брюксел? Какво е отношението на писателя към града?

Гежина Плебанек, в своя роман „Незаконно лице за връзка“, изобразяваща Eurocrats, казва, че имат свой собствен жаргон, сякаш живеят в един отделен свят. Разбира се, в Брюксел има еврокрит бубар, но той не е единственият. Съществуват и други балони, свързани с националността и/или поколенията.

Полската общност в Брюксел например сама по себе си образува балон; те идват тук, за да работят, след известно време се завръщат в Полша, без да се интегрират, и имат малък контакт с града и неговите жители. Също така имате балона на второто или третото поколение имигранти от Мароко или Конго. Те имат повече взаимодействия с града. Ако разгледаме социологията на града, можем да забележим, че неговите райони не са наистина смесени. Особено важни са инициативите на някои културни институции за насърчаване на общинските срещи чрез приемане на творци от различен произход (като например KVS или театралния национален театър). Досега аудиторията остава предимно белгийска, но нещата се променят. В някои културни центрове, като например Pianofabriek в Сен Жил, различни националности вече са смесени. Grażyna Plebanek живее в Брюксел от почти 15 години. Мишел Дуфранн (RTBF) ѝ казва, че е „цинк“, който на популярния език означава човек, който живее в Брюксел, има няколко културни идентичности и цени това многообразие на привързаност. Този термин „цинк „дава „статут“ на отделния човек. Човек може да живее и обичаш Брюксел, но едновременно с това да се чувства полски от Варшава. „Zinneke“ са многобройни в Брюксел.

Roel Jacobs уточнява, че родният етнически произход на Брюксел е „ketje „, а този, който има корени другаде, е „цинкът“. Тези две понятия са положителни и заедно формират идентичността на една градска общност. Градът трябва да взаимодейства с външния свят (внасяме, трансформираме и изнасяме). Това е антитеза на национализма. Градовете са наясно с това от дълго време; те пишат своята история както отвътре, така и отвън.

Това не е особеност на Брюксел: приемете Антверпен през 16-и век. Най-големият принтер в Антверпен (и Антверпен играе ключова роля в отпечатването и превода) е френският принтери Plantin. Най-големият спекулатор по това време, който удвоява района на град Антверпен, създавайки „Nieuwstraat“, е от Лиеж.

Друг пример: фламандските примитисти. Основните характеристики на творците, наречени „фламандски примитисти“, са, че те не са нито примитивни, нито дори като цяло фламандски. Roger „de la Pasture“ е от Родай, френски кралски град в деня му; той се премества в Брюксел, тъй като Бургундийският съд е там, и променя името си на Вандер Вайден. Неговият сътрудник или ученик се нарича Memling (който идва от Memlingen близо до Mainz); неговите портрети са на съдебни фигури или финансисти, работещи за съда. След това Меминг работи в Брюж, където рисува много портрети на италиански банкери и търговци. В този международен и открит контекст оставаме националистическите бележки и не е необходимо да се питаме дали тези хора говорят френски или нидерландски. Градовете, чийто успех се основава на отвореността им към външния свят, могат да се считат за европейски центрове.

Какво е въздействието върху града на присъствието на европейските институции и Eurocrats?

„Новите аристократи“ ли са Eurocrats? Цитираме една от посетителите на Дома на европейската история: Балонът на Eurocrats може да се разглежда като елитист поради доходите им, които са много по-високи от тези на повечето други жители на Брюксел, въпреки че европейските институции наемат и изпълнители с несигурно положение и доходи. Chloé Deligne подчертава, че съжителството в едно и също пространство на общности с неравномерно разпределение на богатството причинява осезаемо напрежение. След период на ентусиазъм през 70-те години на миналия век през 80-те и 90-те години на миналия век присъствието на европейските институции в града е включено като необходимо зло.

От началото на този век се наблюдава напрежение между това население с много високи доходи (което не може да се ограничи само до Eurocrats) и други групи от населението. Тази ситуация засилва несправедливостите и недоволството. В него се повдигат следните въпроси: Брюксел, столица на Европа, но за кого? Кой има най-голяма полза?

Динамиката на недвижимите имоти, предизвикана от създаването на европейските институции, и притокът на нови жители от всички държави допринасят за крайно напрежение, било то социално, финансово или икономическо. Тези напрежения трябва да бъдат взети предвид бързо, за да се избегне влошаване на положението.

До каква степен Брюксел е „художествена столица“ в момента?

Брюксел ли е вдъхновяващ град за творчество? Какво представлява присъствието на творци в даден град? Какво представлява художественият капитал? Какво представлява това присъствие на творци за жителите? Има ли диалог между тях? Този диалог е една от областите на действие на Wiels.

Според Dirk Snauwaert понятието „столица“ няма място в културната и художествената сфера. Някои градове имат по-голямо значение за художественото творчество или разпространение, но това не е въпрос на функции, свързани с тези на столицата. Що се отнася до международното присъствие на творци в Брюксел, примерите са главно през 19-и и 20-и век: Брюксел беше град домакин за писатели в изгнание (например Карл Маркс, Виктор Хуго) или за колонии от творци от Нидерландия; операторската къща „La Monnaie“ е Вагнерски, тъй като репертоара на Вагнер е забранен във Франция. Брюксел също имаше период на интензивно художествено творчество в края на 19-и/началото на 20-и век, особено с Арт Нуво, който се нарича също така сепаратизъм в международен план.

Понастоящем спецификата в областта на творчеството в Брюксел (и тази тенденция се разраства) засяга изобретателността на практикуващите специалисти (в смисъл на тези, които имат художествена практика, да заменят думата творец) и интердисциплинарността на която Брюксел безспорно е световен център. Това явление започна преди 30 години и благодарение на „Kunstenfestivaldesarts“ тези интердисциплинарни/трансдисциплинарни инициативи бяха обединени. Wiels има програма за пребиваване в продължение на дузина години, която не само приветства европейските творци в тесния институционален смисъл, но и в по-открит и диаспорски смисъл, тъй като художествената практика сама по себе си е европейска, независимо от произхода на практикуващия. Първоначално се появява „фламандската вълна“, която се появява през 80-те години на миналия век, в която творци от света на танца, новите медии, музиката, театъра, литературата и филмите събират и установяват интердисциплинарни практики в Брюксел (Anne Teresa de Keersmaeker, Wim Vandekeybus, Jan Fabre, Alain Platel...). В същото време творците, привлечени от проучването на нови начини и области на изразяване, идват в Брюксел и в крайна сметка живеят там. Това стана възможно поради относително ниските разходи за недвижимо имущество и наличието на пространство.

Творците, които вече не могат да живеят в Амстердам, Париж, Лондон или дори Берлин, представляват нашия художествен балон. Берлин обаче продължава да бъде голям град главно за Източна Европа, Виена говори повече за „бивша Югославия“; Брюксел не се отнася конкретно до никого, а е топилен съд.

Брюксел обаче следва да положи повече усилия за консолидиране на това положение.

Изграждането на Европа не позволява ли да се излезе извън рамките на понятието „капитал“?

Grażyna Plebanek счита, че в тази епоха на глобализация хората се нуждаят и от местни забележителности и символи; тя не вижда друг европейски град, който въплъщава това измерение на един непредубеден град с вече много международно население.

Dirk Snauwaert припомня, че Брюксел най-често се посочва като седалище на европейските институции, но е и седалището на НАТО.

Chloé Deligne потвърждава, че нито един официален документ не посочва, че Брюксел е столицата на Европа; този термин се използва в общоупотребимия език, в наративното послание. Може да се направи разграничение между понятията „седалище „и „капитал“, за да се отговори на тази необходимост от символи, без да се стига до възпроизвеждане на националната държава.

Тъй като белгийската и Брюкселската идентичност са „леки“ идентичности, може би подходът би могъл да бъде, че многообразието се превръща в конститутивен елемент на тази идентичност, предлага Роел Якобс. Този подход е необичаен, тъй като все още сме включени в рефлексите, разработени от националните държави.

Във всеки случай би било неуместно Европа да действа като нова национална държава.