Фалшив за истински

Изложбата представя фалшификации в цялата история, като описва конкретните исторически обстоятелства, които обясняват как са създадени, интересите и мотивациите зад тях, тяхното въздействие и как в крайна сметка са били изложени на риск. Нашата цел е да покажем, че фалшификатите имат дълга традиция в историята и не принадлежат само на нашето време. Обмисляме и начините за изграждане на устойчивост срещу опитите за заблуда и заблуда.

Изложбата „Fake For real“ — От птичи поглед

В този епизод ще си зададем въпроса как хората от миналото са се опитвали да се ориентират в света на неподатливите на фалшифициране построения на религиозните вярвания? Как са установявали кое е вярно за тях? В продължение на векове политическата и религиозната сфера поддържат взаимно претенциите си за власт и законност. Всяка епоха фалшифицира това, което цени най-много — поради това прочути фалшификати и подправени артефакти имат силен религиозен компонент.

Достоверни фалшификати — серия виртуални обиколки на Дома на европейската история

Ние, хората, имаме естествено предразположение да изследваме и да се опитаме да разберем света около нас, да го разберем по-добре — като използваме техниките, с които разполагаме. Сега ще се съсредоточим върху фалшификатите и подправените факти или артефакти, свързани с постепенно разширяващите се хоризонти на европейците: от географското проучване до съвременната наука.

Подправяне на научни доказателства — серия виртуални обиколки на Дома на европейската история

Сега сме в раздела, посветен на вълнуващата епоха на изграждането на нацията. 18-и и 19-и век в Европа бяха векове на сътресения и трансформация. Империите се разпадат и от руините им се зараждат нови нации. В този раздел на изложбата ще откриете патриотични фалшификати, конспиративни теории и фалшиви доказателства, използвани в процеса „Драйфус“.

Патриотични фалшификати и теории на конспирацията — серия виртуални обиколки на Дома на европейската история

Възможно е да сте чували тази фраза: първата жертва на войната е истината. И макар че не можем да установим нейния точен произход, трябва да признаем мъдростта, която тя съдържа. В този раздел на изложбата изследваме видовете фалшификати и подправени артефакти, използвани по време на войната, и „добрата“ страна на фалшифицирането: етичния фалшификат, легитимния фалшификат.

Фалшификати в името на доброто — серия виртуални обиколки на Дома на европейската история

Този епизод се занимава с въпроса: възможно ли е по нареждане на управляващите нечие съществуване да бъде заличено от историята? Защо би била включена държавната пропаганда в такива практики?

Манипулиране на историческата памет — серия виртуални обиколки на Дома на европейската история

В последния епизод разсъждаваме върху по-съвременни въпроси — свободата да пишем и публикуваме каквото си поискаме: абсолютно ли е това право или трябва да има някакви ограничения? Някои текстове имат ли чисто разрушителен характер или свободата на изразяване винаги си заслужава да бъде защитена? Вероятно сте чували за изказванията, подбуждащи към омраза, и за фалшивите новини в контекста на интернет и социалните медии, но тази дискусия е почти изцяло нова...

Развитието на фалшивите новини — серия виртуални обиколки на Дома на европейската история

По случай Деня на правата на човека през 2020 г. се занимаваме с нашата изложба „Fake For Real“, за да проучим как свободата на изразяване е взаимодействала с фалшивите новини в цялата европейска история.

С куратор Joanna Urbanek

Във втория ни видеоматериал за Деня на правата на човека се присъединете към нас в нашата изложба „Fake For Real „, за да видите как аферата „Драйфус“ и актовете на антисемитизъм подкопаха правото на справедлив съдебен процес, създавайки международен скандал.

С куратор Simina Badica

Мраморната глава на Emperor Geta vandalized with a chisel after the act of damnatio memoraie — The Roman Empire, c. 200 A.D.

В стремежа си да съчетаят религиозната и политическата власт, императорите са увенчавали най-грандиозните си амбиции чрез обожествяването — превръщането в безсмъртно божество. От друга страна, най-страшното наказание е било да бъдеш заличен от историята. В съвременната епоха тази практика се обозначава с термина damnatio memoriae. Осъдените на такова наказание са били заличавани от летописите, техните завещания са били обявявани за недействителни, а техните художествени изображения са били унищожавани. В случая на Гета — убит по заповед на брат си Каракала, с когото си е делил императорския трон — дори споменаването на името му се е наказвало със смърт.

© Fondazione Musei Civici di Venezia, Италия

Съкращение с илюстрация, показваща Свети Мариал, участващ в размножаването на хлябите — Бургундия, след 1481 г.

Хрониерът Adémar of Chabannes твърди, че Сен Мариал, епископ от 3-ти век, погребан в Лимогес, всъщност е бил един от апостилите. Адемар убедил много хора в това и по този начин повишил престижа на абатството „Свети Марциал“, но скитащ монах, Бенедикт от Киуза, оспорил тази история, която не се потвърждава изобщо от по-ранната християнска традиция.

© Les silos, maison du livre et de l’affiche, Ville de Chaumont, Франция

Фигура на нигио, „човешка риба“ — Япония, 1800—1823 г.

Картографите и авторите често илюстрират произведенията си с изображения на морски чудовища и фантастични същества. Твърди се, че моряци са ги виждали или дори са били нападани от тях. Дори Колумб твърди, че е видял три сирени, „не толкова красиви, колкото ги описват“. През 19-и век японски „сирени“ все още се излагат като експонати в антикварни колекции и в музеи в Европа и Америка. Според японската култура нингио притежава мистични способности. Папиемаше и памук върху дървена рамка, допълнена с (говежди) черва, човешка коса, части от челюсти на акула и рибена кожа.

© Nationaal Museum van Wereldculturen, Нидерландия

Чук на Witches — наръчник за лов на черва — Франкфурт, 1588 г.

Изобретяването на печатната преса около 1440 г. води до порой от информация, било то вярна или не. Липсата на контрол върху съдържанието създава проблеми, които наподобяват днешните опасения във връзка с фалшивите новини, изопачените факти и изказванията, подбуждащи към омраза. Жертвите на революцията, предизвикана от печатната преса, са многобройни. Популярността на текстовете, свързани с магьосничество, подхранва вълна от преследване и води до смъртта на хиляди предполагаеми свидетели в продължение на повече от два века. Междувременно все по-грамотните европейци получават достъп до книги, брошури и вестници, които подхранват техните стремежи да придобият граждански свободи и да променят хода на историята.

© Дом на европейската история, Белгия

Анонимна бележка, обвиняваща фармацевт Дейвид Велман в магьосничество и като вълк — Лемго, 1642 г.

След местен спор в град Лемго, Германия, се появяват множество бележки като този. След два съдебни процеса Велман е екзекутиран.

© Stadtarchiv Lemgo, Германия

Piltdown Man

Науката, основаваща се на емпирични изследвания, се стреми да предоставя факти. Предубежденията на учените обаче неизбежно оставят отпечатък върху тяхната работа. Други умишлено представят неверни резултати от изследванията си с цел лично облагодетелстване. Чарлс Доусън е именно такъв човек. При намирането на плодородна почва сред палеонтолозите, които желаят да потвърдят собствените си теории, за откриването на хакса „Piltdown Man“ през 1912 г. са необходими четиридесет години. Разобличаването на тази находка свидетелства за надеждността на научния метод. За разлика от религията или идеологията, научните познания могат да бъдат опровергавани и доказвани.

Institut Royal des Sciences Naturelles de Belgique. © Bernard Fontanel, DEC.

Медна гравюра на Сусиански пен, от Йохан Фредерик Клеменс — Копенхаген, 1787 г.

Историята, литературата и изкуството се превръщат във важни политически инструменти за изграждането на националните идентичности в Европа през 18-и и 19-и век. Необходимостта да се „запълнят празнотите“ води до многобройни фалшификации. Всяко „откритие“ проследява историята на нацията до възможно най-далечен момент в миналото и обявява нейното културно превъзходство. В много от тези истории, разказани от национален „Омир“, се твърди, че дадена нация е люлката на индоевропейската цивилизация. Дори и след като се докаже, че са неверни, тези истории продължават да оказват значително влияние.

© Дом на европейската история, Белгия

Превод на чешки език на протоколите на звездите на Zion — 1925 г.

Конспиративна теория твърди, че някаква тайна, силно влиятелна група от хора е причина за драматични и на пръв поглед необясними събития. В „Протоколи на Сионските мъдреци“ (срещано и като „Протоколи на Ционските мъдреци), публикувани в царска Русия през 1903 г., се твърди, че са разкрити еврейските планове за световно господство. Тази подправка под формата на конспиративна теория се превръща в най-влиятелният антисемитски текст от последните сто години. Въпреки че скоро бяха разобличени, идеите се разпространиха с опустошителни последици.

© Дом на европейската история, Белгия

Плакат, в който се обяснява Dreyfus Affair в „Историята на предателя“ — Франция, 1899 г.

През 1894 г. е намерен документ, в който някой предлага да продаде на Германия френски военни тайни. Престъплението не може да остане ненаказано. Набързо се съставя обвинителен акт срещу Алфред Драйфус, единственият еврейски офицер в генералния щаб на френската армия. Въз основа на подправени документи, „тайно досие „и преувеличени „експертни становища“ Драйфус е признат за виновен за държавна измяна и е осъден на разжалване и безсрочно депортиране. Делото „Драйфус“ разединява Франция, подклажда антисемитизма и разкрива възможностите за манипулиране на предубежденията на съдебната система.

© Дом на европейската история, Белгия

Инструменти, използвани от съпротивата в Центъра за лични идентификационни карти в Амстердам за подправяне на лични документи — Окупирана Нидерландия, 1941—44 г.

Писалка, гумен печат, пишеща машина, ацетон. В ръцете на смели хора тези предмети спасяват хиляди по време на Втората световна война. В цяла Европа окупационните нацистки сили разчитат на стриктна администрация, за да откриват, депортират и убиват милиони евреи, както и всички други, които се считат за нежелани. Благодарение на нова самоличност могат да се избегнат концентрационните лагери. Чрез подправени документи се извършват безстрашни актове на саботаж и шпионаж. С подходящите документи е възможно да се пресекат границите, а фалшифицираните купони за храна могат да спасят човек от гладна смърт.

© Verzetsmuseum, Амстердам, Нидерландия

Парадоми, използвани по време на освобождаването на Нидерландия — 1945 г.

За първи път фалшиви парашутисти („параманекени“) се използват ефективно от окупационната германска армия в Белгия и Нидерландия през 1940 г., за да се отвлече вниманието от местата, където се приземяват истински войници. Тези параманекени са направени така, че да се самоунищожат, и много малко от тях са запазени до ден днешен.

Ffries Verzetsmuseum, Нидерландия © Collection Stichting Verzetsmuseum Fryslân

Хан ван Меегрен, Хрит и Жена, взети в Adultery — Нидерландия, около 1942 г.

Херман Гьовинг плаща на 1 650 000 гилдии за тази работа, убедена е, че купува картина от Йоханес Вермеер. Хан ван Мегерен печели милиони, продавайки собствените си произведения като картини на нидерландските стари майстори. Той успява да подведе както изкуствоведите, така и нацистките колекционери. Когато е заплашен след войната, че ще бъде обвинен като колаборационист, той признава, че е продавал фалшификати, което е по-леко наказуемо престъпление. От предател той се превръща в национален герой — човекът, който е изиграл Гьоринг. Кой знае, може би манипулирането на собствения имидж след войната е последният и най-блестящ майсторски трик на ван Мегерен! Масло върху платно.

© Museum de Fundatie, Нидерландия

Традиционен пантоф с имитация на десен на Бърбъри

Фалшификаторите се възползват максимално, без да се свенят, от лицемерието на потребителите, които искат повече, по-евтино и по-ново, като същевременно копнеят за статус, уникалност и автентичност. При все това колкото повече се разкриват случаи на фалшифициране, толкова повече този бизнес процъфтява! Наблюдава се дори тенденция, при която хора „иронично „купуват фалшификати вместо „автентични“ продукти като форма на бунт срещу капитализма. Представите се преобръщат и дори се появяват етични фалшификати: изкуствени кожени палта, синтетични диаманти и вегански кожи.

© Musée de la Contrefaçon, Париж, Франция

Банкнотата, която не може да бъде фалшива, от Roger Pfund — Женева, 2012 г.

„Вторият най-стар занаят в света „— фалшифицирането на пари е толкова стар „занаят“, колкото и самите пари. В древността фалшифицирането обикновено се е изразявало в добавянето на неблагородни метали към благородния метал на монетата и покриването ѝ след това с тънък слой злато или сребро. С усъвършенстването на технологиите за изсичане и печатане се усъвършенстват и уменията на фалшификаторите. След появата на банкнотите изискванията към художествените и техническите умения както на дизайнерите на банкноти, така и на фалшификаторите, стават все по-високи, тъй като всеки от тях се опитва да надмине другия.

Дългата история на фалшифицирането на пари върви успоредно със сложен дизайн и авангардни постижения на науката. Понастоящем тази банкнота е най-добрият опит за „неизправими“ пари. Тя съчетава най-усъвършенстваните елементи за сигурност, които съществуват понастоящем — защитно мастило, холограмна лента, ситопечат SPARK и прозрачен полимерен субстрат — със сложните графики на Роже Пфунд.

© Numiservices Collection, Швейцария

COVID-19: Инфодемия

Както посочва Световната здравна организация: „Епидемията и реакцията на 2019-nCoV са придружени от огромна „инфодемия“ — прекомерно изобилие от информация — някои точни, а други — не, което затруднява хората да намерят надеждни източници и надеждни насоки, когато се нуждаят от нея. Какво обаче представлява „инфодемия“ и каква е връзката ѝ с пандемията от Covid-19?

В това интервю Александър Алафилип от EU DisinfoLab обсъжда информационната асиметрия, дезинформацията и конспиративните теории във връзка с избухването на пандемията от коронавирус. Той очертава въздействието им върху обществата и медиите, както и стъпките, които хората могат да предприемат, за да намалят разпространението на „инфодемията“.

„В нашите балони“

Платформите на социалните медии са чудесни за свързването на хората, но също така спомагат за създаването на така наречените „филтърни балони“. Те пропускат избирателно информацията и ни излагат на неща, които вече сме одобрили и харесали в миналото. Тези филтри водят до илюзия да видим цялата картина, докато в действителност оставаме ограничени до ограничена медийна среда, споделяна предимно с хора със сходни възгледи. Тъй като подобни балони не дават възможност за различаващи се възгледи и алтернативни източници, те осигуряват плодородна почва за разпространение и процъфтяване на фалшиви сведения.

© Дом на европейската история, Брюксел, Белгия

„Фалшиви нашественици“

Вижте дали можете да хванете дезинформацията. В тази интерактивна част на нашата изложба използвайте контролното табло, за да „застреляте“ социалните медии и новините с подвеждаща информация, преди да стигнат до дъното на екрана. Позволете на достоверните новинарски материали да преминат или ги застреляйте със зелени куршуми. Внимателното разглеждане на снимките, заглавията и надписите ще ви помогне да отличите фактите от измислицата.

© Дом на европейската история, Брюксел, Белгия

Илюстрация от „Puck“ от Фредерик Бър Опър

Репортери мигрира с различни истории, някои от които са описани като „фалшиви новини“. Понятието за първи път започва да се появява в американската преса в края на 19-и век.

© Library of Congress, 1894, Ню Йорк, Съединени щати