Творчеството

Коне в издухано стъкло, с декоративни елементи, които са били изпредени и обработени с щипки. Парче, създадено от стъклар по време на свободното му време.

Този стъклен кон е наследство на промишлеността за производство на духово стъкло в Лиеж, която е международно призната заради експертния си опит.

Не е известно.

В паузата между производството на поръчки лицата, произвеждащи стъкло, практикуват с отломки от „pate de verre“ стъкло. Вместо да ги изхвърлят, те използват въображението си, за да създадат стъклени предмети, наречени „бусиле“ парчета, като този кон.

Материали

Многоцветно издухано стъкло и бистро изпредено стъкло

Измерение

15 × 6 × 20 cm

Номер в списъка

5052740

Авторското право

Провинция Лиеж — Музей на живота на Валония

Състояние

На склад

Код на изображението

Провинция Лиеж — Музей на живота на Валония

Mister Guttalin е фигурин, който самият Етор Гуатели е изготвил чрез надграждане на използвана кремова тръба за обувки. Той илюстрира начина, по който нещо може да бъде фалшифицирано от нищо. Малко лично „произведение на изкуството“ като това може да възстанови в ръцете на създателя си радостта да прави неща — точно както децата правеха, когато щяха да модат импровизирани играчки, когато хункът предлага безкрайни възможности и би могъл да се превърне във въображението им. Гуатели ни казва, че това е мястото, където забавлява се: вдъхновение от „скрап“ и преоткриване на радостта на изобретението.

Чрез предметите, които е събрал за своя музей, Етор Гуатели, музей и учител в началното училище, е разработил образователна философия въз основа на прякото наблюдение на нещата — нещо, което можем да наричаме „образование, основано на цели“. В уроците си в началните училища в Оцано Таро или в многобройните конферентни разговори, които е дал, Гуатели — без да го осъзнава — би възприел подход, подобен на съвременния метод, свързан с педагогиката на Бруно Мунари и Мария Монтесори, поставяйки предмети в сърцето на своето наративно послание, използвайки ги като привърженици, за да илюстрира стойността и значението на историите, които той разказва.

В края на 1990-те години на миналия век Етор Гуатели за съжаление се разболява и трябва да премине курс на химиотерапия, който го ограничава до стаята му за период на възстановяване. През това време се оформят творби като „Mister Guttalin“, заедно с всички фигури, които той е изготвил от битове и бъчви, открити в природата или около дома, като например клонки, орехови ядки, кости, чакъл или коркови запушалки. Гуатели пълни цели чекмеджета, кутии и контейнери с тези малки компоненти и, на парче по парче, ръцете му довеждат до живот масата от миниатюрни хора, които сега могат да бъдат намерени в залата за игра.

Ръчно изработените фигури на Гуатели (включително Mister Guttalin) се излагат в залата за игра, където са подредени и изложени една до друга на рафтовете на дясната стена. Залата за игра е специална част от музея, вероятно защото именно тази зала разказва историята на изследователския метод на Гуатели, където посетителите виждат със собствените си очи точно това, което Гуатели се стреми да направи: събиране на предмети от дълго време до далечното бъдеще. Тук намерим не само фигури, но и други играчки — мелници, изработени от орехови черупки, камиони за събиране, въртележки и миниатюрни самолети — всички те са изработени от деца, които гледат просто парче тел и си представят свят.

Материали

Потапяне на кремова тръба за обувки

Измерение

Cm: Широчина 5 — височина 6 — диаметър на основата 4

Авторското право

@Ettore фондация на музея „Гуатели“

Състояние

Изложени на екран

Код на изображението

Мауро Даволи

На интерфейса между пространството, себе си и гумата се създава естетическо преживяване. Изразяването на мнението е въпрос на възприемане, дори на вкус. Първата е тема на теорията, а втората е нещо, в което участваме всеки ден — ние или харесваме нещо, или не го харесваме. Потокът, направен от гума в градина, може да се разглежда като независим опит за решаване на проблема с проблемните технологични отпадъци, докато в музея това предизвиква дебат относно създаването на колекцията или относно нежеланото културно наследство. Въпреки че рециклирането е възможно, е по-лесно гумата да се изхвърля в пътна мрежа, за да расте там с другите плодове на цивилизацията: хладилници, бутилки от PET и пластмасови пликове. Това е показателно за нашия твърд подход към природата, насочен към обективирането и обслужването, както и за нашата интелектуална смелост, която ни освобождава от отношения с космическото пространство. Потокът от хлъзгави също така ни дава възможност да разсъждаваме за това какво си струва да събираме и как говорим за него?

Гумите, заравени в земята като ограда или под формата на цъфтеж, легло за кучета, люлка или пясъчник, могат да се видят в четирите ръба на света. Начините за повторно използване са безброй, а креативността на ползвателите е неограничена. Нашият каучуков предмет е пряко свързан със създаването и съхраняването на пространство и като такъв повдига въпроси относно: границите на личния и обикновения, на увредения и обикновения, на предмета и на непредмета, които могат да бъдат пренебрегнати и които са очевидни, както и разделението между човека и природата.

Етнографските музеи в Полша търсят самоличност. Те я загубиха с ерозията на селския и фолклорния контекст. Църковно легло, изработено от гуми, получени на църковен панаир в малко село, може да се тълкува по няколко начина: като израз на екологично съзнание и мислене, което не е характерно за сгъваемия начин на мислене; но също и като принос към дискусията за това какво представлява културното наследство;

Основното измерение, свързващо предмета с по-широкото понятие за отпадък в този случай, е повторното използване и усъвършенстването — повторното използване и даването на нова функция на вече съществуващи обекти. Като пространствено освежаващ и естетически елемент, той ни включва в сферата на преживяването на света и обсъждането на ценностите, които организират нашия опит. Може ли отпадъците да имат неикономическа стойност?

Материали

Боядисване, рязане, залепване, автомобилни гуми

Измерение

Височина 65 cm; Дължина 80 cm; Дълбочина приблизително 30 cm

Номер в списъка

ПМЕ 58041

Авторското право

ПМЕ/NEM

Състояние

Изложени на екран

Код на изображението

Снимка на Едуард Копровски

В средата на 2022 г. австрийският музей на фолклорния живот и народното изкуство придобива творбата. Виенската художничка Сабине Веденхофер замисля и създава тази творба през 2021 г. от останките предмети (писма, свещи, детски играчки и др.), поставени спонтанно в памет за терористичното нападение от 2 ноември в район 1 във Виена. По време на ислямисткото нападение самата художничка се намира на улиците, където е извършено нападението, и си дава убежище със семейството си в кафене, за да избяга от пожара на терористите. В следващите дни тя многократно посещава местата на нападението и вижда как предметите, поставени в паметта на жертвите, продължават да нарастват. Тя смята, че е необходимо тези предмети да се превърнат в постоянни произведения на изкуството.

Ислямисткото терористично нападение в центъра на града във Виена на 2 ноември 2020 г. — в навечерието на началото на нови ограничителни мерки поради COVID-19 — беше огромно сътресение, последиците от което все още се усещат и днес. Жителите на австрийската столица са засегнати на лично и емоционално равнище, точно както останалата част от австрийското население. Много хора са знаели или познават хора, които са били на местата на терористичното нападение. Този обект обединява опита от нападението, непосредствените последици от него и индивидуалните и колективни спомени на събитието и тези на страната като цяло, както и използваните механизми за справяне с тях, с тези на други места в Европа и извън нея, пострадали от ислямисткия тероризъм през последните години.

Предметите са нетипични за австрийския музей на Folk Life и Folk Art. Артивите са подарени на музея от художника и галерията, в която са изложени нейните творби. Колекциите на Австрийския музей на Folk Life и Folk Art съдържат предимно предмети, свързани с ежедневната култура и/или фолклорното изкуство, и включват само няколко съвременни произведения на изкуството. Като се има предвид особеното значение на атаката по отношение на културната и колективната памет на Виена и Австрия като цяло, австрийският музей на Folk Life и Folk Art решава да включи тези предмети в колекциите и да ги запази във Виена като ресурс за по-нататъшно проучване.

Терористичното нападение и спонтанните актове на възпоменание във Виена, като посещението на местата на нападенията, поставянето на писма, свещи, игли за игра и други подобни, са оставили своя отпечатък. Унищожаването на тези предмети на възпоменание би било възприемано като знак за неуважение и оскверняване не само от художника, но и от общинския отдел за управление на отпадъците. Възникна въпросът как да се процедира с тези специални материални обекти на паметта за миналото, за които няма (постоянно) място в публичното пространство, нито може да има, и които следователно трябва да бъдат „обезвредени“. Въпреки че първоначално те са били отстранени и третирани като „отпадъци“ от съответните общински служби, впоследствие последните са се свързали с художника по отношение на логистиката за боравене с тези предмети. Прехвърлянето на тези предмети на Австрийския музей на фолклорния живот и народното изкуство осигури институционална и музейна рамка за този израз на паметта за миналото и за процеса на справяне с нападението и неговото протичане.

Материали

Стъкло, алуминий

Измерение

Стъкло: 26x26; Алуминий: 37x37

Номер в списъка

ÖMV/89.815/01,02

Авторското право

© Volkskundemuseum Wien

Състояние

На склад

Код на изображението

© Christa Knott, Volkskundemuseum Wien © Claudia Peschel-Wacha, Volkskundemuseum Wien

Предметът е моден ръкав на мъже, облечен с различни лога и марки, носен в универсалния град Тарту от поет и писател Карл Мартин Синярев, който по-късно става председател на Съюза на естонските писатели.

Поет Карл Мартин Синярев не си спомня точно как е получил тази риза: „Той трябва да е бил един от тези почти черни ризи от завода за ризи Sangar, продаван на дребно под името Casual Glam. В даден момент от 1990-те години на миналия век, докато изхвърлям друго облекло, почувствах отслабена вина и мисля, че поне ще премахна красивия етикет. По това време се усеща като безшумно нещо. След това обаче в крайна сметка премахнах етикетите от няколко други дрехи и идеята се появи в моето мнение, за да ги отведе към тази черна риза в стила на значките. Целта е да се възхвалят и осмият култата на парите през 1990-те години на миналия век и желанието за нова възраст. Urve продължава да носи етикети върху ризата, което води до значителна колекция през годините. Ризата дори доведе до предефиниране на една модерна наука: „Ако етикетът обозначава нещо, а нещата означават етикета, но това, което се обозначава с етикета, всъщност е напълно различно нещо, което на свой ред има собствен етикет и всичко е толкова смесено, колкото и изпъкналото, странично, това е това, което наричаме семиотика.“ Много типично за универсалния град Тарту. В някакъв момент светът се променя и бунката на ризата свършва. Той е останал в шкафа дълго време. До 1990-те години на миналия век се превърна в част от историята и синът ми трябваше да намери дрехи за партия от тип 1990 в училище. Това е начинът, по който ризата намира нов договор за наем на живот под слънцето, който се надяваме да продължи в този музей.“ Този силен интерес към историята на модата ще може да разпознае някои от 1990-те марки, които вече са навлезли в кошницата за рециклиране на историята.

Визуалните материали на много различни марки са интригуваща история на последните промени в европейската текстилна промишленост; за това кои марки са били популярни сред младите хора; какви проектанти са използвали; и защо някои от марките са изчезнали от световния пазар както в Източна, така и в Западна Европа поради своя отпечатък върху околната среда; въпреки че тази конкретна мъжка риза е произведена от качествен материал в Естония.

Всяка година, в сътрудничество с училища и образователни институции, естонският национален музей организира образователната програма „Време Travels“ (Ajarännakud), която дава възможност на студент от средното училище по наука в Талин да се запознае с живота през 1990-те години на миналия век, периода след възстановяването на независимостта на Естония (общество в преход, започване на частно предприятие, нови модни тенденции и др.). Ризата като предмет е дадена на естонския Национален музей и ще подобри работата на гишетата на постоянната изложба на Музея.

В някакъв момент светът се променя и бунката на ризата свършва. Ризата е останала дълго време в бандажа на родителите, докато носталгията за най-новата история отново популяризира 1990-те години на миналия век и това облекло може да се използва в партията на 1990-те години на миналия век.

Тези, които проявяват силен интерес към историята на модата, ще могат да разпознаят много от популярните марки от преди няколко десетилетия, които вече са навлезли в кошницата за рециклиране на историята.

Материали

Памук

Измерение

Височина × широчина × дълбочина: 80 × 50 × 10 cm

Номер в списъка

ERM A 1066: 6

Авторското право

Естонски национален музей

Състояние

Съхранение/колекции от текстилни материали

Код на изображението

Естонски национален музей

Този артефакт вероятно е бил произведен в една от румънските фабрики за производство на стъкло, много от които има в Трансилвания, като две от най-популярните са в Pădurea Neagră и Tomești. Въпреки факта, че стъкленицата е професия, която изисква индивидуални умения и детергент, тези предмети рядко са били подписвани от техните творци, които обикновено принадлежат към кооперации или дружества за производство на стъкло. По време на комунистическия режим те се управляват от неправомерен държавен орган, определен да действа като единствен доставчик, и на който следователно пряко се приписва работата на лицата, произвеждащи стъкло.

Въпреки че произходът на самия артефакт е неясен, знаем, че стъкларските изделия се произвеждат в Трансилвания от началото на 7-и век, когато работниците са дошли от Италия, и по-специално от Мурано; с течение на времето към тях се присъединяват германски и словашки работници. По-късно в Трансилвания се откриват градинарите Pădurea Neagră и Tomești. От средата на комунистическите времена стъклената риба би се появила в повечето домакинства в Romania. изображението, което продължава в националната митология, е това на риба, седнала до тъkàни дуила като декорации на телевизори с електроннолъчева тръба. Някои източници посочват, че около 90 — -95 % от произведените продукти са били изнесени за САЩ.

Предметът е част от по-голяма колекция, дарена от частния донор Мариус Казан. След революцията, която сваля комунистическия режим през 1989 г., новият музей на румънския селище обявява, че приема артефакти от широката общественост за включване в своите изложби и архиви, като по този начин подчертава ролята си за изтъкване на ежедневната история и близкото минало на Румъния. Голяма част от тези риби постъпват във владение на музея за използване в изложби като Cei din lume fără nume (2012) и Muzeu3017 (2017).

Артефакт е обичаен обект, за който музеите се съгласиха наскоро, че е от значение в светлината на исторически събития или висока култура. Той сам по себе си не е масово произвеждан предмет, тъй като за производството му са били необходими занаятчийски умения. Това е нещо повече от домашен артикул, тъй като отразява начина на живот на собственика и отразява широк спектър от социални нагласи. Тя обхваща нормалния живот далеч от режима, но също така показва как обикновените предмети биха могли да помогнат за легитимирането на властта, като се превърнат в икони за режима. При комунизма украсите правят луксозните демократични и достъпни, като предлагат възможност за превръщане на къща в дом; днес такива предмети често се възприемат като кухня.

Материали

Стъклодувни работи

Измерение

30.5 X 10 x 6 cm (L x W x H)

Номер в списъка

В.Ob-0048

Авторското право

Национален музей на румънския пътеводител

Състояние

На склад

Vladimir Bulza/NMPR за авторско право

Код на изображението