Февруарската революция от 1917 г., която сваля монархията, обединява антицаристката опозиция от либералите към социалистите, като поема идеалите на Френската революция от 1789 г. През 1917 г. претенциите станаха по-радикални, а идеите за демократична република бяха заменени от призиви за пряко управление от страна на Съветите — чрез съветите на заместниците на работниците и войниците.
Накрая, на 7 ноември 1917 г. (или на 25 октомври 1917 г. съгласно джулианския календар, който тогава е бил използван в Русия) Болшевикс, първоначално членове и поддръжници на радикалната фракция в Руската социалдемократическа работническа партия, поема контрола в Петроград и сваля руското временно правителство, което беше на власт след абдикацията на Цар Никълас II, но се оказа неефективно. Създаден е Съветът на народните комисари на новопровъзгласилата се Руска съветска федеративна социалистическа република.
Октомврийската революция от 1917 г. оказа голямо въздействие върху руската, европейската и световната история през 20-и век. Това води до създаването на комунистическа система, която в продължение на десетилетия се възприема от много европейци като алтернатива на фашизма, но също така и на парламентарната демокрация и либералната пазарна икономика.
Както комунистите (болшевиките или червените), така и техните противници, белите, използват терора като средство за водене на война. В края на 1918 г. Болшевишкият съвет на Народните комисари издава декрет, озаглавен „За червения терор „, с който се разрешава разстрелването на членове на Бялата армия и изпращането на „класовите врагове“ в концентрационни лагери.
Триумфът на комунизма в Русия поражда страхове и надежди в цяла Европа, че социалистическа революция ще се разпространи извън границите на Русия. Това не се случва, но на континента настъпват няколко комунистически враждебни трусове, понякога с пряка подкрепа от Съветския съюз, като например във Финландия и Латвия. Загиналите в гражданските войни, предизвикани от тези бунтове, са многобройни. Комунистическата революция обаче не успява извън рамките на териториите, превърнали се през 1922 г. в Съветски съюз.
Марксистката идеология е използвана за легитимиране на режима в СССР, който причини смъртта на милиони хора. В стремежа си да създаде „нов съветски мън“ той лиши хората от основни свободи и права и се намесва в самия им личен живот. Владимир Илич Улянов, известен като „Ленин“ (1870—1924 г.), е основната фигура на октомврийската революция през 1917 г., в резултат на която се създава еднопартийна държава с водеща роля за Болшеската партия. След смъртта си през 1924 г. Ленин става обект на личностен кут в рамките на Съветския съюз, а Марксис-Ленинизмът става официална доктрина на тоталитарния режим.
След повишаването на властта на Сталин в края на 1920-те години системата става още по-репресивна, отколкото преди. До смъртта на Сталин през 1953 г. милиони хора в СССР са изпратени в лагерите в Гулаг, стават жертва на масово депортиране и глад, причинени от принудителна колективизация, или са подложени на други форми на преследване. В геополитическо отношение резултатът от руската революция е възходът на СССР като тоталитарна суперсила, която се конкурира със САЩ за световно превъзходство.
