Отпадъци или съкровище

Двата буста са част от личностния култ „В.И. Ленин“, който започва в СССР и се разпространява в целия Източен блок след създаването на социалистически държавни режими. Те свидетелстват за начина, по който музеите обработват артефакти с течение на времето. Те идват от Музея Ленин-Сталин, създаден през 1951—1955 г. в Букурещ (като клон на Централния музей „Ленин“ в Москва), който до 1990 г. е извършвал различни прикрития. Скулптурите най-вероятно пристигат от СССР през 1950-те години на миналия век, въпреки че след 1945 г. такива скулптури се произвеждат и на местно равнище. Историята на музея, вдъхновен от Съветския съюз, понастоящем се проучва.

Двете са отражение на отношенията между Румъния и Източния блок като цяло, включително СССР, който се превръща в хегемоничната сила в Централна и Източна Европа след 1945 г. Централният музей „Ленин“ в Москва също има клонове в няколко държави от Източния блок, всяка от които в общи линии възпроизвежда примера, даден от централния музей. Разрушаването на статуи на комунистическите лидери по време на антикомунистическите революции през 1989 г. в целия Източен блок е част от историята на деградацията на водещите фигури на комунизма — от разрушаването на техните статуи до преоценяването им на места като Grūtas Park или Memento Park — от които те са част.

През 1990 г. новосъздаденият Музей на румънския квартал наследява сградата и голяма част от колекциите на музея на Комунистическата партия, които той или отвежда, или отнема. По-късно той установява, че базарът е дом на допълнително помещение, където през втората половина на 1960-те години са преместени артефактите от бившия Съветски музей. Двете шамандури най-вероятно идват от изложбите на музея и са „скрити“ в този склад, когато — все още в комунистическата епоха — Румъния се разграничава от съветската хегемония и поема националистическа културна и идеологическа посока. Така емблематичните фигури на съветския комунизъм са заменени с нова, национална митология, в която румънската комунистическа партия и държавата се преплитат.

Съществуват множество връзки между артефактите и отпадъците. На първо място, след като режимът на Букурещ пое националистическа посока, и двете шамандури бяха лишени от собственост. Освен това след 1990 г. всички артефакти на новосъздадения Музей на румънския пътеводител започват да се класифицират в свързани с изкуството естетически категории. Следователно стъблата са били подложени на двойно понижаване: като репродукции на оригинал и като част от художествената форма на социалистическия реализъм. Червеният буст е изложен на изложбата „Ciuma „(„Plague“) и е изваден от света на масовото производство чрез модифициране и имплицитно превръщане в кухня, което от своя страна е свързано с манипулирането на емоциите. След това тя беше забравена, заедно със сивия бут.

Материали

Гипс, катион/лак

Измерение

61 X 34 x 32 cm (сив ленин); 52 X 24 x 21 cm (червен ленин)

Номер в списъка

C.Sc-0001, C.Sc-0002

Състояние

На склад

Код на изображението

NMRP за авторско право

Тухли е от разрушената сграда Rakusch Mill. Това е първата мелница в Celje, където зърнените култури се смилат с парна енергия. Заводът е построен през 1903 г. и е експлоатиран до 1935 г. След затварянето ѝ сградата е използвана за съхранение на тежко желязо за търговското дружество Rakusch. Налагащата се тухли на милото Rakusch е една от най-разпознаваемите сгради в Целе. В продължение на повече от век тя е била врата към града. От 2002 г. изоставената фабрика е защитена като паметник от местно значение, но пожар, който погълна сградата през 2014 г., запечатва съдбата ѝ.

Rakusch Mill е в близост до железопътната линия, което означава, че собствениците могат да внасят нискоценово зърно от други части на Югославия и по този начин да задържат цената на брашното. Заводът е част от дружеството Rakusch за търговия на едро, което още по времето на Австро-Унгарската империя е едно от най-големите такива дружества в тази част на Европа, като извършва дейност на седем езика. По времето на Кралство Югославия то пренасочва вниманието си към Балканите.

В очите на жителите на градовете през последните десетилетия милицията „Ракушч“ претърпява много промени — от символ на индустриалната гордост в своя връх до изоставената и пренебрегвана сграда, която е станала през последните десетилетия. През ноември 2014 г. изоставената сграда се запалва. Нанесена е толкова сериозна вреда, че община Целе е решила да не го възстанови, а вместо това я е разрушила през същата година. С помощта на Словенския институт за опазване на културното наследство някои от тухли бяха извлечени от Музея на историята Celje, за да бъдат запазени за бъдещите поколения като мощен символ.

Mill Rakusch е културен паметник от местно значение, но след като сградата е опустошена от пожар, тленните останки не са имали никаква стойност. Тухли, които музеят на историята на историята съхранява в колекцията си, лесно би могъл да се окаже в сметище за отпадъци заедно с останалите руини на мелницата. Вместо това, като част от музейна колекция, стойността му се запазва като част от културното наследство. Неговата мощ се крие не само в историческата му стойност като неразделна част от една от най-важните промишлени сгради в Целе, но и в начина, по който свидетелства за културното наследство и съдбата на културен паметник, който се е превърнал в скрап в резултат на недостатъчната му поддръжка.

Материали

Изпечена глина

Измерение

60x135x265 mm

Номер в списъка

745: CEL; S-23489

Авторското право

Celje Museum of Recent History (Музей на историята на Целие)

Състояние

На склад

Код на изображението

Matic Javornik

Масовото явление „Disco Polo“ се разраства от подпочвените слоеве на политическата и икономическата трансформация на Полша след 1989 г. Това беше реакция на част от обществото на неразбираемия дебат относно възможностите на капиталистическата икономика, като същевременно беше един от първите прояви на капиталистическа чест. Продуцентските компании „Дисо Поло“ бяха сред първите частни инициативи на музикалния пазар и липсата на контрол по това време създаде възможности за много злоупотреби, например под формата на музикално пиратство. Като музикална тенденция, естетически и лирично, тя представя идеите на поляците за света, за който отдавнахме време: автомагистрали, Западни, екзотични държави, еротизъм. По мнение на критиците по онова време това е музикален и лирически безполезен продукт за масите. Като културна практика, която присъства на празненства, сватби и партии в противопожарната служба, тя се разглежда като израз на лошия вкус на по-ниските слоеве на полското общество. Тъй като го считат за неценно, те го тласкат към периферията на културата, въпреки широкото ѝ присъствие, като по този начин изграждат социално разделение.

Дисо Поло, подобно на всеки продукт на съвременната култура, функционира в пресечната точка на две сфери — икономическата и културната — и като такава може да се окаже в крайна сметка да бъде оставена в торбичката. Тя не е свързана с конкретни места, а със социални ситуации. Тя създава групи от участници, които за кратък момент се превръщат в общност, образувана около забавляването. В резултат на конфронтацията на различните културни модели Disco Polo — със своята доста консервативна ориентация — губи символичната битка срещу прогресивните тенденции. Но въпреки това той присъства в основната си част. Стилистично, напомняме на Балканския турбофолк или 1980-те години на миналия век Italo Disco. Подобно на тях обаче той не се вмества в репертоара на високата култура.

Музикалните казетки „Disco Polo „пристигнаха в музея като част от проекта „Cult Objects„и изложбата „Disco Relax“, посветена на явлението Disco polo. Етнографията, въпреки важното си историческо измерение, което е още по-силно застъпено в контекста на музея, е област, която се интересува от настоящето и ежедневието. Дисо Поло е предмет на интерес в академичните среди, което не е било полезно за популяризиране на неговото разбиране сред широката общественост. Ролята на етнографските музеи е да разкажат история за свят, който е едновременно познат и пренебрегнат.

Основното измерение, свързващо Disco polo с по-широкото понятие за отпадък в този случай, е маргинализацията и културата на символично насилие се прилага за конкуриращи се модели. В йерархичната система културата без ценности и нейните проявления са разхищение, независимо от това колко хора ѝ придават значение. Тя е премахната от основната група и ако присъства, тя е под формата на пастиш и карикатура, която подрива участниците в него.

Материали

От пластмаса, касета

Измерение

Дължина: 10,2 cm; височина: 64 cm; широчина: 0,12 cm.

Номер в списъка

Няма

Авторското право

ПМЕ/NEM

Състояние

Неинвентаризация

Код на изображението

Снимка на Едуард Копровски

Opera са първокласните шоколадови изделия от гамата Kraš. Те често бяха давани като подарък на възрастни хора за специален случай или за да ви благодарят за помощ или полза. Често получателят на подаръка дори не консумира шоколада, а ги държи с намерението да ги даде на друго лице в друг случай. Така че те са били предавани от човек на човек, опитайте се да го направят и е било напълно възможно срокът им на годност да изтече, преди всеки да се е опитал да яде шоколада.

Подобно на други продукти от Краш шоколад Opera е продаван в цяла бивша Югославия и дори след това — според информацията в кутията през 1976 г. те са получили сребърен медал в Лондон.

Кутията за шоколад Opera е дарение на Музея на историческата история Celje. Това е важно за колекцията на музея като предмет, който беше много познат в югославските домакинства през 1970-те и 1980-те години на миналия век. Много хора, живели в Югославия по времето, когато Краш правеше шоколад Opera, щяха да ги срещнат по един или друг начин, като или се качват в кутията на местния магазин, или дават или приемат шоколада като подарък. Ето защо то е важно като част от колективната памет и от това, което наричаме „Югославия“.

Хората обикновено не изхвърлят празна кутия на Opera, тъй като тя е красива и луксозна. Тя също така беше достатъчно голяма, за да се използва за различни други цели. Хората са използвали кутията, за да съхраняват документи, снимки, пощенски картички и други мементота или предмети, които са имали особена емоционална стойност за тях. Така че шоколадовите кутии Opera щели да живеят в шкафове и чекмеджета в продължение на години след края на всички шоколадови изделия.

Материали

Картон, изкуствен кадифен/лепилен, печатан

Измерение

260x370x37 mm

Номер в списъка

745: CEL; S-12840

Авторското право

Музей на историята Celje

Състояние

На склад

Код на изображението

Matic Javornik

Това е специфична съвкупност или натрупване на предмети, специално за тяхното количество и обем на съхранение. Състои се от общо 5 314 парчета Schwarzhafner и керамика, които се съхраняват в почти 100 подредени кашони, покриващи повече от 12 линейни метра в депото на Volkskundemuseum Wien. Според инвентарните книги на музея овчарите са влезли в колекцията главно между 1948 г. и 1955 г. Овчарите са открити в австрийската столица Виена и на места в заобикалящата провинция Долна Австрия. Няма подробни позовавания на отделните садки. Не е записана научна или кураторска обработка. Всички индивидуални сардове бяха въведени в цифровата база данни през 2015 г., включително снимки от музейни доброволци.

Фрагментите идват от различни обекти, главно във Виена и Долна Австрия. Въпреки че информацията за садките е оскъдна, за тях са известни някои забележителни неща. Във Виена например районът Albrechtsrampe представлява особен интерес, тъй като там са открити 149 отделни лозя. През март 1945 г. вътрешният град Виена е бомбардиран, а Albrechtsrampe, голямо стълбище пред музея на изкуството на Албертина, е тежко повреден. Както и в други вътрешни градове, разрушени по време на Втората световна война, по време на възстановяването трябваше да се вземат новаторски решения в областта на градоустройството и инфраструктурата. През 1949 г. град Виена решава да съкрати историческия Albrechtsrampe, за да отвори обекта за движение на автомобили и трамваи. Това доведе до протести от страна на директорите на музеи във Виена, които видяха при възстановяването опасността от загуба на историческо място на „Стария Виена“, датиращо отпреди урбанизацията и индустриализацията на града.

Голям брой отсадници бяха внесени от Adolf Mais, който от 1946 г. насам е научен сътрудник в музея. В началото на кариерата си обученият славянист, етнограф и предисторик си поставя за цел да изгради цялостна колекция от австрийски керамични находки, за да може да създаде „истинска картина на нашето минало“, основана на фрагменти от материалната култура. За тази цел той събира керамични плитчини от различни места във Виена (например от полагане на кабели или изкопни дейности) и Долна Австрия (напр. от изследвания в пустинни селища) и ги внася във Volkskundemuseum. Изобилието от овощни градини, които е трябвало да се събират систематично, е имало за цел да позволи сравняването и класифицирането на историческото ежедневие.

Въпросът за „каша или съкровище“ възниква в няколко аспекта по отношение на тази конюнктура. На първо място, овчарите вече не се използват; те са счупени и неизползваеми предмети, които обикновено се наричат отпадъци. Включването им в музейната колекция обаче отново превърна свещениците в потенциално ценен ресурс със силата да хвърли светлина върху ежедневието на хората. Те биха могли да предоставят на музея специална позиция като място за събиране и изследване в бъдеще. Фактът, че овчарите са останали неизползвани в продължение на почти 70 години, ги поставя вероятно в типична междинна категория музей.

Материали

До голяма степен нелакирани парчета керамика и черна керамика

Номер в списъка

От ÖMV/47025 до ÖMV/47147

Авторското право

© Volkskundemuseum Wien

Състояние

На склад

Код на изображението

© Christa Knott, Volkskundemuseum Wien; © Carina Neischl, Volkskundemuseum Wien

Това е съкратено копие на много по-голяма творба (310 x 451 cm), рисувана през 1952 г. от Gábor Miklóssy (1912—1998 г.), изобразяваща стачката на железопътните работници в Гривица от февруари 1933 г. — историческо събитие в историята на румънското трудово движение. Репликата е написана и от Miklóssy през 1950-те години на миналия век. Този динамичен пример за социалистически реализъм изобразява 52 индивида, включително електрика Георге Георгю-Дей (1901—1965 г.), бъдещ първи секретар на Румънската комунистическа партия (1945—1965 г.) и министър-председател на Румъния. По време на режима на Георгю-Дей картината е широко възприета. Тя беше изложена на годишната художествена изложба (1952) и беше част от постоянната изложба в Музея на изкуствата RPR.

Grivița 1933 допринесе значително за личностния култ около Gheorghe Gheorghiu-Dej. Оригиналната картина, която изобразява повратен момент в историята на междувоенното трудово движение, е изложена на Венецианското художествено биенале (1954), спечелвайки международна известност.

В това си качество то се използва и от други комунистически партии в Централна и Източна Европа за следвоенни пропагандни цели. През 1950-те години на миналия век е изготвен реплика по искане на Унгарския комунистически музей и понастоящем е изложен в Националния исторически музей в Будапеща. Репликата, съхранявана на склад в Националния музей на румънския селище, е изложена в Брюксел на изложбата „Перспективи“ на Europalia през 2019 г.

Репликата Grivița 1933 е част от постоянната изложба на историческия музей на RCP (ro. Partidul Comunist Român — en. Румънска комунистическа партия) Исторически музей. През 1990 г. Националният музей на румънския селище наследява както тази колекция, така и тази на бившия Съветски музей Ленин-Сталин, който се намира в Букурещ между 1955 г. и 1966 г. То е запазило само малка част от наследените колекции. Сред избраните предмети са около 80 картини, много от които са вдъхновени от социалистическия реализъм, включително копия на съветски картини и оригинални съветски или румънски творби, които понастоящем съставляват най-голямата колекция от социалистическо реалистично изкуство в Румъния. Музеят ги съхранява и рядко ги излага.

По време на режима на Ceaușescu (1965—1989 г.) Grivița 1933 постепенно изпадна в затъмняване. През 1970-те години на миналия век репликата е премахната от постоянната изложба в историческия музей на PCR, а оригиналът е отстранен от постоянната изложба в Музея на изкуството на SRR (ro. Republica Socialistă Română — en. Социалистическа република Румъния) и е била безвъзвратно погълната в складовото си съоръжение. След 1990 г. копието се намира и на склад заедно с други картини на училището по социалистически реализъм. Днес редица реплики Grivița 1933 са включени в колекции, притежавани от три румънски музея на изкуството, но не са леснодостъпни, тъй като се превърнаха във все по-неудобно наследство.

Материали

Масло върху платно

Измерение

127 x 194 cm (L x l, без рамка)

Номер в списъка

В.Т-0016

Авторското право

Musée national du Paysan Roumain

Състояние

Репорт

Код на изображението

Владимир Булза/© Национален музей на румънския селище