Откъси от „Европа (и), появила (и) се през 1945 г.“

По случай 75-ата годишнина от края на Втората световна война Домът на европейската история беше домакин на дебат на живо „Европа (и), появили се през 1945 г.“, в който бяха отразени както непосредствените, така и дългосрочните последици от войната. Поканихме четирима оратори от цяла Европа да разгледат политическия пейзаж в Европа след войната, както и страховете и надеждите сред различните общества. В хода на дебата зрителите от цял свят бяха насърчени да изпращат въпросите си на участниците, които, наред с другото, отвориха някои вълнуващи дискусии относно равенството между половете и Студената война във връзка с Втората световна война.

Годишнината от края на войната в Европа е сложен въпрос. Въпреки че този повод теоретично ни обединява като европейци, той ни разделя и поради различните начини и дати, които отбелязваме това събитие на национално равнище. Отличителните начини за отбелязване на Деня на победата станаха особено очевидни в дебата, както обясни професор Олга Малинова от Висшето училище по икономика на Националния научноизследователски университет в Москва, че поради трудността и нежеланието за възпоменание на победата поради травма 9 май дълго време не е национален празник в Съветския съюз. Ето защо Денят на победата е по-скоро почетен от съветските граждани. Тъй като до 15 май в Словения все още се провеждаха битки, честването на Деня на победата също се различава в Словения.

Европа в руини

Когато приключи Втората световна война, Европа беше в руини. Необходимо е да се възстановят цели градове, както и обществената инфраструктура. Може би не толкова видима за съвременната аудитория е емоционалната травма, предизвикана от войната. Семействата бяха изкоренени и разделени, като бяха оставени гладуващи хората, а бездомността преобладава в по-голямата част от Европа. В хода на дебата професор Tatjana Tönsmeyer от университета във Вупертал обърна внимание на факта, че тези обстоятелства оставят хората емоционално противоречиви по време на цялата окупация. С края на войната хората в целия континент преживяха усещане за щастие и радост, но в същото време се появиха и чувства на травма, морална паника и дори отмъщение. Сложността на тези чувства затрудни емоционалното възстановяване и оздравяването по време на периода след това.

Интересно е, че това емоционално споразумение доведе и до някои силни връзки в цяла Европа. Професор Pieter Lagrou, Université Libre de Bruxelles, посочи като цяло, че един от резултатите от войната е силната, споделена връзка между разселените бежанци. Бежанците от цяла Европа внезапно усещат дълбока връзка помежду си. Връзка, която те нямаше да знаят, ако не беше заради споделените им преживявания и травми.

Ролята на жените

На въпроса за ролята на жените по време на войната професор Tatjana Tönsmeyer посочи, че по време на войната е имало много ясно отсъствие на мъже на местно равнище в обществото. Независимо дали мъжете са били написани на армиите или лишени от свобода в чужбина, мъжете са отсъствали в по-голяма или по-малка степен от гражданските общества в цяла Европа. Вследствие на това жените са поели работа, която традиционно се е извършвала от мъже, като например ръчен труд. Въпросът дали войната действително е довела до истинска еманципация за жените е въпрос на допълнителен дебат.

Имаше силно очакване, че от военните усилия на всички граждани следва да се изведе по-справедливо общество, а оттам и по-голяма подкрепа за преминаване към социална икономика. В много държави имаше общо съгласие, че само една силна държава би могла да проправи пътя през кризата и възстановяването на Европа. Правителствата от двете страни на политическия спектър като цяло подкрепиха по-силна държава. След години на оскъдност и рационализация социалните програми се увеличиха, тъй като държавите се опитаха да си възвърнат своята основа и да се грижат за своите граждани. Това положи основите за по-равнопоставено общество в Европа.

COVID в контекста на Втората световна война

На въпроса за сходствата между годините след войната и настоящата ситуация в Европа, когато се справяме с пандемията от COVID-19, дискусионната група отбеляза, че една от приликите е доверието в силна държава. Правилата и разпоредбите се приемат, тъй като европейските правителства се справят с продължаващата пандемия, но тъй като ситуацията започва да се контролира, опасенията относно ограниченията на личната свобода нарастват. Тъй като Европа бавно отваря не само своите общества и граници, значението на стратегиите и планирането става очевидно — още едно схващане, което отразява годините след войната.

Когато участниците в дебата направиха заключителните си бележки, професор Пиер Лагру отбеляза, че от 1945 г. насам хората чакат същия голям момент на разкъсване, който би позволил на света да започне отново. Настоящата пандемия може до известна степен да предложи възможност за нов диалог между европейските общества и държавата и да окаже дълготрайно въздействие върху нашата история, подобно на Втората световна война.