Гост-поща: Какви истории разказва Европа?

От Ana Vasconcelos Martins и Sophie L.
Vériter Research Assistants, European Stories, програма Dahrendorf, Център за европейски изследвания, Оксфордски университет

Посланията, които са толкова неясни, колкото и да са, са мощни сили на историята, които до голяма степен ги оформят. В момент, когато Европа е изправена пред много предизвикателства — икономически, социални, екологични, политически, дори екзистенциални и фундаментални — историите, които Европа разказва сега, ще определят какво ще стане след десет години и след това. Ето защо е важно да се разберат основните послания, които подготвят бъдещето, към което е насочена Европа.

На конференцията по случай 10-ата годишнина през май 2019 г. програмата от Далендорф за изследване на свободата официално стартира европейския проект за истории, който се финансира от фондацията Mercator, фондацията ZEIT и фондацията Friedrich Naumann. Проектът има за цел да обхване историите, които Европа прави и следва да разказва, както и това, което европейците искат да направи ЕС в бъдеще.

Както отбеляза по това време професор Тимъти Гартън Аш, директор на европейските истории, потенциално има толкова европейски истории, колкото и европейци. Въпреки това, независимо колко уникални моменти оформят посланието на всеки човек, има минали моменти, настоящи опасения и надежди за бъдещето на Европа, които са трансверсални за опита на европейците от целия континент.

Научноизследователски прояви

Нашият екип от над 20 изследователи от цяла Европа си постави за цел да очертае решаващите моменти и цели, които представляват историите на Европа, като съчетае следните научноизследователски методи:

Качествени интервюта и самоинтервюта от хора от различни поколения, места и социален произход, както и експерти от различни тематични области;
Проучване на общественото мнение относно предпочитанията на политиката на ЕС в партньорство с проекта eupinions на фондация Bertelsmann;
Вторични научни изследвания: данни, събрани от други нормативни, описателни и аналитични проекти, както и от интерактивни инициативи като уебсайтове, подкастове и движения, свързани с тематичните области на европейските истории.

След 10-ата годишнина от конференцията в Далендорф, по време на която изследователският фокус на проекта беше обсъден сред специалисти от различни области като Политика и театър, нашият екип организира и конференция с участието на „След 89 г. „(родените приблизително между 1980 г. и 2000 г.) в партньорство с фондация „Меркатор“ в Берлин, на която проведохме съвещателни проучвания по основните въпроси на Европа. Проведохме и два семинара с ученици от средните училища в Германия, на които бяха обсъдени нагласите на поколенията по отношение на бъдещето на Европа. Тези събития предоставиха информация и обратна връзка, които се оказаха от решаващо значение за разработването на нашите текущи научни изследвания.

Основни предварителни констатации

Интервюираните от нас отговарят на шест въпроса за моментите, които считат за най-значими в своя опит с Европа. Въз основа на първите 117 от тези текущи интервюта, всички от които могат да бъдат разгледани на уебсайта за истории на Европа, личните преживявания, като например учене и пътуване в чужбина, обикновено са по-формиращи от конкретни исторически събития. Съответно свободата на движение е най-важното нещо, което по-голямата част от интервюираните казват, че Европа е направила лично за тях. Повечето интервюирани, в Обединеното кралство и в други европейски държави, считат излизането на Обединеното кралство от ЕС за най-лошия момент в най-новата европейска история. Много от тях, особено източните европейци, посочват Източното разширяване през 2004 г. като своя най-добър европейски момент.

Справянето с изменението на климата е най-популярният отговор на последния въпрос от интервютата за това какво би желал ЕС да постигне до 2030 г. Тази констатация отчасти се дължи на въпросите, които зададохме на европейците в първото ни специално поръчано проучване на общественото мнение относно предпочитанията на политиката на ЕС. Освен политиката в областта на изменението на климата, ние потърсихме и мнението на хората относно работните места и социалната сигурност. От това проучване сред над 12,000 респонденти на възраст между 16 и 69 години във всичките 27 държави — членки на ЕС, и Обединеното кралство две от докладваните от нас най-забележителни констатации са: а) „71 % от европейците подкрепят универсалния основен доход (UBI)“; и б) „53 % от младите европейци смятат, че авторитарните режими са по-добре подготвени за справяне с кризата в областта на климата“. Това проучване беше проведено от нашите партньори в периода 5—25 март 2020 г., което вероятно отразява въздействието на пандемията върху опасенията на нашите респонденти.