Формиране на облика на европа

Очертаване на картата на европа

Къде започва и къде свършва Европа? От древни времена континентът е описван като своеобразна цялост със свой културен и исторически облик, но от географска гледна точка Европа и Азия са един и същи континент.

Интересът в Европа към картите и картографията е многоообразен и датира отдавна, още от антична Гърция и Римската империя. Откриването на морските пътища до Южна, Централна и Северна Америка през 15-и век променя не само виждането на европейците за света, но и възприятието им за самите себе си.

Виртуална обиколка

Формиране на облика на ЕвропаLink is external

Произведенията на географи от древността като Клавдий Птолемей (около 90 – 170 г. от н.е.) ни дават представа за света такъв, какъвто той е бил познат тогава. Представени са само части от Европа, Азия и Северна Африка. Птолемей е използвал система от координати за локализиране на конкретни места. Неговите карти продължават да служат за основа на европейската картография дори и след 15-и век.

Карта на света от „География“ на Птолемей
Италия, ок. 1454 г.
Йоанис Росос
Илюстриран ръкопис
Копие
Biblioteca Nazionale Marciana, Венеция, Италия

Světová mapa v geografické poloze Ptolemy Ilustrovaný rukopis 1454

Картите, създадени през Средновековието, често пренебрегват географската точност в полза на християнските послания и символизъм. През Ренесанса континентът Европа бива представян като Дева Мария: израз на неговата християнска идентичност.

Европа, изобразена като Богородица (Дева Мария)
Базел, Швейцария (1588 г.) 1628 г.
От произведението „Cosmographia“ (Описание на света) на Себастиан Мюнстер (1488 – 1552 г.)
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия

Encyclopedia with image of Europe as woman

Нашето виждане за света обикновено се определя от това къде живеем. Това става пределно ясно от картите, създадени извън Европа: континентът изглежда неочаквано далечен и малък.

Карта на света
Китай, 2012 г.
SinoMaps Press
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия

Митът за европа

Гръцкият бог Зевс, преобразен като бял бик, отвлича Европа, митичната принцеса от Финикия – днешен Ливан. След като се влюбва в красивата девойка, той я отвежда на остров Крит.

Името на Европа е свързано с този мит от древността до наши дни. Той фигурира в изкуството, литературата, религията и политиката, в които сюжетът и художествените образи често получават нови тълкувания, за да отразят темите на деня.

В гръко-римския свят Европа, яздеща върху гърба на Зевс, е мотив, който се среща многократно върху керамични изделия, стенни рисунки и мозайки. Износът на гръцки вази също допринася за разпространението на този мит.

„Европа, яздеща бика“
Храм Y, Селинунте
Сицилия, ок. 580 – 560 г. преди новата ера
Копие на метоп
Museo Archeologico Regionale Antonio Salinas, Палермо, Италия

Митът за Европа често е използван при тълкуването на европейската политика. Примерите за това варират от паневропейската идея от началото на 20-и век до ужасите и насилието на опустошителните войни.

„Варваропа“
Германия, 1947 г.
Хайнц Трьокес (1913 – 1997 г.)
Масло върху платно
Дом на европейската история,
Брюксел, Белгия

По-новите тълкувания на мита за Европа го разглеждат като символ на европейската интеграция. Той е изобразен под формата на воден знак върху банкнотите и се използва, за да се илюстрират политически въпроси като кризата на еврото.

„Кризата на средната възраст на Европа“
The Economist, Лондон, Обединено кралство, 31 май 1997 г.
Сатоши Камбаяши
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия

Европейско наследство

Какво обединява континента? Какво може да се разглежда като европейско наследство?

Европа е нещо повече от сбора на националните истории, но дали тя е цивилизация и култура, отличаваща се с особени традиции и ценности, изградени в хода на историята?

Има основни елементи, които са изначално европейски, но са се разпространили и извън континента. Могат ли те да се считат за отличителни белези на европейската култура? Ако отговорът е „да“, то кои части от това европейско наследство трябва да съхраним, какво искаме да променим, какво да оспорим?

Християнството води началото си от Близкия изток и се разпространява в цяла Европа, като придобива огромно влияние и се превръща в определяща характеристика на т.нар. „западна“ цивилизация. В днешно време европейските ценности, традиции и култура все още отразяват това трайно християнско наследство.

Издялана от дърво фигура на Папата
Църква „Св. Мартин“, Утрехт, Нидерландия, края на 15-и век
Дъб
Museum Catharijneconvent, Утрехт, Нидерландия

Carved figure of Pope St. Martin’s Church Utrecht

18-и век – или т.нар. „Век на Просвещението“ – представлява преломен момент в културното и политическото развитие в Европа. Подчертавайки стойността на разума и рационалното мислене, той вдъхновява драматичния прогрес в областта на науката, философията, обществото и политиката.

Енциклопедията на Дидро и д'Аламбер
Париж, Франция
1751 – 1772 г.
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия

Inside front cover Diderot’s d’Alambert’s Encyclopaedia 18 century

Демокрацията е вид управление, което предоставя на гражданите правото на самоопределение, като политическите решения се вземат от мнозинството от населението. Едва през 20-и век европейските демокрации предоставят правото на участие в изборите на всички навършили пълнолетие граждани.

Плочка, с която е гласувано за изгнанието на Темистокъл
Атина, Гърция
5-и век пр. н.е.
Глина
Μουσείο Αρχαίας Αγοράς/ Музей на древната агора, Атина, Гърция

Памет

Ако помним миналото, можем ли да избегнем повторението на грешките от него? Счита се, че паметта е от първостепенно значение. Независимо дали става дума за отделни лица или за социални групи, тя е основата на процеса на учене и себеосъзнаване.

При все това паметта е сложно явление. Тя е избирателна и неделимо свързана със забравата. Паметта ни е жизненоважна част от историята и оказва силно влияние върху настоящето и бъдещето ни. Начинът, по който помним една и съща история, се променя непрекъснато.

Паметта е субективна и се влияе силно от обстоятелствата. Дневникът на Ане Франк, младо еврейско момиче, криещо се в Амстердам по време на нацистката окупация, е публикуван като книга, придобила световна известност. Свидетелства като тази книга, придаващи човешко измерение на историята, понякога разкриват повече, отколкото историографският анализ.

„Het Achterhuis“ / „Дневникът на Ане Франк“
Ане Франк (1929 – 1945 г.)
Амстердам, Нидерландия, 1947 г.

Inside front cover diary image Anne Frank

Паметта зависи от историческия контекст. Понякога тя е мотив за отмъщение, а в други случаи тя направлява усилията за помирение. Този изключително символичен момент от честването на Първата световна война с участието на Франсоа Митеран и Хелмут Кол бележи края на историческата вражда между Франция и Германия.

Съвместно честване на битката при Вердюн
Париж, Франция, 22 септември 1984 г.
Снимка
Axel Springer Syndication, Берлин, Германия

Black white photograph leaders holding hands

Паметта може да бъде манипулирана, заличавана и уронвана. Заличаването на някои хора от историята е типичен похват на тоталитарните режими. Изпаднали в немилост пред Сталин след 1929 г., Лев Троцки и Лев Каменев са заличени от тази емблематична снимка на Ленин, изнасящ реч.

Троцки и Каменев в близост до Ленин и по-късно същата снимка, от която двамата мъже са заличени от цензорите
Москва, Руска социалистическа федеративна съветска република, 5 май 1920 г. / след 1929 г.
Снимка / Манипулирана снимка
Getty Images, Амстердам, Нидерландия

Black white photograph Lenin passionate speech to crowd