Envisioning Europe (Предвиждането на Европа) — Какво Сме Научили?

Какво може да ни даде миналото за нашата визия за бъдещето?

От юни 2021 г. Домът на европейската история е домакин напоредица от онлайн разговорис международно признати учени по история и социални науки. Под надслов Envisioning Europe (Предвиждането на Европа) всяка лекция разглежда историческо развитие или тема, която може да помогне за осветяване на аспекти на идентичността (ите) на континента и да даде представа за настоящите предизвикателства. Тази поредица се организира в отговор наКонференцията за бъдещето на Европа — транснационална инициатива в множество формати, организирана от Европейския парламент, Съвета и Комисията. Тя обхваща дванадесет беседи и вече наближаваме средата на цикъла Предвиждането на Европа, като петата лекцияще се проведе на 21 декември.

Верни на отворения и основан на участието дух на Конференцията за бъдещето на Европа, всяка беседа може да се проследи на живо по нашия канал в YouTube. Това дава възможност на предишни посетители и на нови аудитории в Европа и извън нея да поставят въпроси и коментари в реално време.

Съвсем на място нашата поредица започна на 22 юни с разговор с Иван Кръстев на тема „Как COVID-19 променя Европа такава, каквато я познаваме? „ Основателят на Центъра за либерални стратегии в София казва: „парадоксално, в мига, в който Европа затвори границите си, чувството, че живеем в обща Европа стана по-силно от всякога“, тъй като хората от двете страни на границите започнаха да сравняват преживяванията си по време на пандемията. Той описва COVID-19 като „демографския момент на Европа“ и разглежда начина, по който пандемията е подействала като предупредителен сигнал за потенциалните последици от застаряването на населението. На въпрос от участник относно очакванията му за Конференцията за бъдещето на Европа, Кръстев призова за по-ясен дискурс от Брюксел, като отговори, че „Бихме могли да се опитаме да използваме тези разговори, за да направим нещата не просто по различен начин, но и за да обосновем политиките по различен начин... Политиката не е просто това, което прави правителството, но и езикът, с който то обосновава определени политики.“

Втората ни беседа се проведе на 21 септември с проф. Маркета Кржижова от Карловия университет, Прага, като тя обсъди въздействието на колониализма върху европейската идентичност. Според нея разрастването в чужбина между 15-ти и 18-и век допринася за създаването на понятието за расово превъзходство. Професор Кржижова обясни как изследователите и мислителите определят европейската идентичност като „цивилизована“ култура за разлика от предполагаемия изостанал и варварски начин на живот на местните жители в Северна и Южна Америка и Африка: „Колониалното минало на Европа не е нещо, което решително е приключило. То остава част от европейския опит.“

Професор Кери Браун от Кингс Колидж, Лондон, изнесе нашата трета лекция в поредицата Предвиждането на Европа на 19 октомври. Разглеждайки начина, по който в продължение на 800 години са се развили различнитезападни възприятия за Китай, той обясни, че „отношенията се изграждат върху дълга и сложна история, която никога не е била правилно написана... Моят проект е да напиша преглед на тази история“. Професор Браун също така посочи, че опитът на Западна и Източна Европа с Китай се различава рязко поради наследството на комунизма.

На въпроса на участник за това как Европа би могла да поддържа плодотворни отношения с Китай, той отговори, че едновременно се формулират два противоположни дискурса; единият е на търгуване с властта и сътрудничество в областта на изменението на климата, а другият — на осъждане на нарушенията на човешките права и неотдавнашните събития в Хонконг и Синдзян. Съвместното съществуване на положително и отрицателно послание може да бъде видяно през цялото време на 800-годишните отношения на Европа с Китай и се е появило в резултат на тази история.

За четвъртия ни разговор на 23 ноември професор Филип Тер от Виенския университет разкри историята на бежанците в съвременна Европа. Като описва подробно как жертвите на политическо и религиозно преследване бягат в различни части на Европа и Северна Америка от революциите през 19-и век до конфликта в Югославия, той използва няколко биографични проучвания на конкретни случаи, за да вдъхне живот на тези истории. Така например, полско-австрийско-френският автор и „вечен бежанец“ Манес Шпербер е трябвало да бяга на няколко пъти от различни страни заради световните войни, като два пъти е бил лишаван от свобода. Изправен пред бедност и изолация през голяма част от живота си, той пише в мемоарите си: „Потъвайки все по-надолу, разбрах, че всяко пропадане може да доведе до следващо, по-дълбоко пропадане и че бездната няма дъно.“

В отговор на въпрос какво създателите на политики биха могли да извлекат от различните исторически подходи към интеграцията, професор Тер заяви, че „си струва да се инвестира“ в езиково и професионално обучение, за да се помогне на бежанците да намерят работа. Правителствените политики обаче трябва да бъдат подкрепени от прагматични действия на обществено равнище.

Петата ни разговор на 21 декември с професор Мери Калдор ще проучи историята на начина, по който социалните движения са предвиждали ролята на ЕС в света. Каним Ви да се присъедините към нас на това пътешествие за предвиждане на бъдещето на Европа чрез връщане към миналото. Какво ще направите, когато констатирате, че вашите мнения и предположения са оспорени от исторически доказателства?

Предстоящи лекции