Bellum et Artes

Европейските управляващи къщи, свързани чрез сложни семейни връзки, мобилизираха политически и религиозни съюзи за предявяване на искове за наследяване. В допълнение към вкарването на оръжия тези дисгоди участват в художествената дипломация, като използват ценни произведения на изкуството като символи на властта и дипломатически жестове. Въпреки че са по време на война, бяха направени значителни инвестиции в изкуството, подчертавайки ролята на целенасочените кампании за образи за засилване на престижа и подкрепата за европейските кралски съдилища. Участниците във войната бяха водещите управляващи европейски държави, като Испания, Франция, Дания и Швеция, и представляваха най-мощните къщи в Светата римска империя. 

Johannes Wundes the Younger (активен кръг 1590 — около 1630 г.) (rapier), Clemens Einhorn (дагер)
комплект декоративни оръжия на Elector John George I of Saxony
rapier and dagger, немски, преди 1640 г. Rüstkammer, Staatliche Kunstsammlungen Dresden, Германия

При воденето на война печатниците и държавите възлагат организацията си на частни военни предприятия. Това са експерти по военни въпроси, които излизат от война, включват наемници и ръководят кампанията. Оборудването и поддържането на армия обаче беше изключително скъпо, така че изнудващите вноски бяха неизбежни, въпреки че обременяваха сериозно населението. Много войски бяха зле дисциплинирани и заграбени села и градове, разстройства и военно положение. 

Военен гръден кош; бронирани и подходящи за употреба на полето с усъвършенстван заключващ механизъм Rüstkammer
, Staatliche Kunstsammlungen Dresden, Германия. Снимка: Thomas Seidel

Тридесетгодишната война дойде с безпрецедентна загуба на човешки живот и опустошаване, като по този начин се установява травматичен период в европейската история. Приблизително една трета от населението на Светата римска империя е подлежало на насилие, глад и заболяване. Страданията сред цивилното население бяха изострени от насилствени нападения, изнасилвания и грабежи както от противоположни, така и от съюзнически войски. Творци, които черпят от собствените си военни преживявания, изобразяват тези жестокости в своите творби, като умишлено контрастират с естетическата привлекателност, която откликва със съвременните колекционери. 

Daniel Hubatka, бивш войник, Документация за наранявания от войната, 1655
Sächsisches Staatsarchiv — Hauptstaatsarchiv Dresden

Войната, възприемана като европейско събитие, предизвика медиен бум с широко разпространение на печатни новини, включително на широкоразпространени издания и брошури. Двете страни използват тези материали за пропаганда, като превръщат медиите във вторично бойно поле за остра сатира и разпространение на „фалшиви новини“. 

Simon van de Passe (?) „The Great European War Ballet“
Northern Netherlands, 1632 г. Rijksmuseum, Амстердам, Нидерландия
 

По време на войната движимите културни ценности се превърнаха в особено застрашени предмети. Кралските ръководители осъзнават значението на художествените съкровища. Наред с другото, заграбването е извършено при завоите на Хайделберг (1622), Мантуа (1630), Майнц (1631), Мюнхен (1632), Щутгарт (1634/35) и накрая Прага (1648). Победителите придобиват собственост върху произведения на изкуството и книги, като ги добавят към собствените си колекции или ги подаряват в замяна на облаги. Като се имат предвид неговият контекст и история, заграбеното изкуство от този период може да се счита за значителна част от общото културно наследство на Европа. 

Доменико Фети (1589—1623 г.), Дейвид с ръководител на Goliath, 1614/1615
Staatliche Kunstsammlungen Dresden, Gemäldegalerie Alte Meister снимка: Елке Естел, Ханс-Петер Клут
 

Усилията за мир след конфликта от 1618 г. първоначално се погасиха до мира във Вестфалия през 1648 г. Правните експерти положиха основите на съвременното международно право, ограничавайки правото на водене на война до суверенните държави. Дипломатите, като правни експерти, изиграха ключова роля в оформянето на мирните преговори. Мирът на Вестфалия реорганизира Светата римска империя и предостави суверенитет на Нидерландия и Швейцария. Въпреки че мирът в Европа остава неясен, миротворческите цели продължават да съществуват. Конгресът на изпълнението в Нюрнберг през 1649—1650 г. консолидира първоначално крехкия мир, като гарантира демобилизацията на войските, което доведе до честващ фестивал, отбелязващ края на войната. 

Ратифициране на мирния договор от Оснабрюк от кралица Кристина, Швеция, Стокхолм, 18 ноември 1648 г.
Sächsisches Staatsarchiv — Hauptstaatsarchiv, Dresden, Германия
 

Въпреки мира на Вестфалия през 1648 г. Европа не постигна траен мир. Войните, милитаризацията и колониалната експанзия продължиха, което доведе до опустошителни конфликти. Усилията за всеобщ мир чрез инициативи като Хагските конвенции и Лигата на нациите бяха подкопани от двете световни войни. Въпреки че Европейският съюз попречи на държавите членки да водят война помежду си след Втората световна война, заплахата от конфликти продължава да съществува в Европа, като същевременно непрекъснато се осъжда като средство за постигане на политически цели. 

Мартин Джон Каланан (роден на 1982 г.), Войни през моя живот, 2014 г., видеоматериал, 14 '.20“, Курта на художника