Европа в развалини

Бойните отровни вещества са използвани за първи път успешно през 1915 г. от германските въоръжени сили в Ипер, Белгия. Идеята за използване на газ като оръжие е разработена в опит за преодоляване на патовата ситуация, свързана с окопната война. Използват се хлор, бром и горчичен газ. Макар че реално броят на смъртните случаи не е голям, психологическото въздействие върху войниците е значително. Противогазът онагледява дехуманизацията на отделната личност в тази война.

Военен противогаз
Съединени американски щати
1917 г.
Hulton Archive/ Stringer/ Getty

На 28 юни 1914 г. наследникът на престола на Австро-унгарската империя, ерцхерцогът Франц Фердинанд, и неговата съпруга са убити в Сараево от Гаврило Принцип, босненски сърбин, чиято цел е създаването на югославска държава, независима от Австрия. Събитието дестабилизира крехкия баланс на силите и тласка целия континент към война.

Пистолет, използван при заговора за покушение в Сараево
Белгия, 1910 г.
Heeresgeschichtliches Museum, Виена, Австрия

Счита се, че през Първата световна война са загинали 10 милиона войници, но останките на много от тях не са идентифицирани и до ден-днешен. Идеята за „незнайния воин“ се разпространява в цяла Европа и дава възможност на хората да почитат паметта на загиналите във войната на военни гробища и обществени мемориали. След войната проличава безсмислеността на кръвопролитието и това дискредитира управляващите прослойки. Войната променя завинаги местности в цяла Европа – и до днес бойни полета, археологически останки и гробове свидетелстват за тези събития и съхраняват паметта за тях.

Надгробна плоча на неизвестни войници
Фронтът при Соча, Австро-Унгарска империя, 1914 – 1918 г.
Бетон и бодлива тел
Kobariški muzej, Кобарид, Словения

Култът към Сталин започва скоро след като той поема контрола върху Съветския съюз в края на 20-те години на миналия век и достига своята връхна точка след съветската победа във Втората световна война.

„Издигни високо знамето на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин!“
Съветски съюз, 1933 г.
Густав Клуцис (1895 – 1938 г.)
Плакат
Репродукция
Российская государственная библиотека, Москва, Русия

Конституциите на държавите в цяла Европа дават на мъжете – а в много случаи и на жените – правото на глас. Държавната власт е ограничена, което е истинско постижение за демокрацията.

Урна за изборни бюлетини
Финландия, началото на 20-и век
Vapriikki Museokeskus, Тампере, Финландия

По време на Събранието на Обществото на народите от 7 септември 1929 г. френският министър Аристид Бриан призовава европейските държави да заклеймят единодушно войната и да преследват политика на разоръжаване. Това е първият случай, когато европейска държава поема инициативата да предложи съвместни европейски действия.

Аристид Бриан (1862 – 1932 г.)
Френски политик
Франция, 20-те години на 20-и век
Исторически картинен архив Granger / Alamy Stock Photo

Бомбардировката на баския град Герника на 26 април 1937 г. от германски и италиански самолети е едно от най-ужасяващите събития от Испанската гражданска война.

„Герника“
Франция, 1937 г.
Бронзова скулптура
Рене Ише (1897 – 1954 г.)
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия

Нацисткият режим репресира брутално враговете си и изпраща в концентрационни лагери хората, които възприема като риск за сигурността поради техните опозиционни политически възгледи, гражданско неподчинение или съпротива.

Схема със затворнически обозначения
Концентрационен лагер „Дахау“, Германска империя, около 1938 – 1942 г.
Репродукция
KZ-Gedenkstätte Dachau, Дахау, Германия

Амбициите на Германия за териториално разширяване и доминираща позиция в Европа тласват континента към война на 1 септември 1939 г. Седмица по-рано Хитлер и Сталин подписват договор за ненападение, включващ тайна клауза, съгласно която Централна и Източна Европа са разделени на сфери на интерес между нацистите и Съветския съюз.

„Европейската мисия на Германия“
Берлин, Германска империя, около 1941 г.
Вернер фон Акстер-Хойтлас
Плакат
Репродукция
Deutsches Historisches Museum, Берлин, Германия

Все повече хора са потресени и отвратени от тиранията и бруталността на нацистите, което води до засилване на съпротивата в окупираните територии. Тази съпротива възприема различни форми на различните места – широкомащабни военни сблъсъци в Гърция, Полша, Югославия и Съветския съюз и гражданска съпротива на други места.

Партизани (Народоосвободителна армия)
Югославия, 1942 – 1945 г.
Снимка
Hrvatski povijesni muzej, Загреб, Хърватия

В почти всички окупирани държави евреите са принудени да носят жълтата еврейска звезда – позорен и унизителен символ на тяхната изолация. Принудителното изпращане на евреите в гета е важна подготвителна мярка при организирането на холокоста.

Еврейска звезда от Франция
Франция, 1942 – 1944 г.
בית לוחמי הגטאות / Къща-музей на бойците от гетото, Западна Галилея, Израел

Стотици хиляди цивилни граждани загиват по време на обсадите в резултат от глада и свързаните с него заболявания.

Гладуваща нидерландка
Амстердам, Нидерландия под германска окупация, 1944 – 1945 г.
Каспарус Бернардус (Кас) Ортхойс (1908 – 1975 г.)
Снимка
Nederlands Fotomuseum, Ротердам, Нидерландия

В Съветския съюз под режима на Сталин по време на войната и след нея милиони хора са засегнати от принудителна вътрешна миграция. Това писмо, написано на кора от бреза от депортиран адвокат, разболял се, докато работи в трудов лагер, разказва за надеждата му да се събере отново със семейството си. Той никога не вижда отново своите близки.

Писмо от затворник в трудов лагер
Вятлаг, Съветски съюз, януари 1943 г.
Кора от бреза
Tukuma muzejs, Тукумс, Латвия

Шансовете на военнопленниците да оцелеят зависят от това на чия страна и в кой момент от войната те попадат в плен. Американският червен кръст успява да подготви и изпрати над 27 милиона колета с цел да увеличи шансовете на затворниците да оцелеят и да се завърнат в родината си.

Колет на Червения кръст
Обединено кралство, 1945 г.
Картон
Imperial War Museum, Лондон, Обединено кралство