Основните права в условията на локдаун

Свободата на изразяване, свободата на събиранията и свободата на движение представляват основни права, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека. Спешните мерки, предприети в европейските държави за ограничаване на разпространението на коронавируса, породиха няколко странични ефекти, сред които ограничаването на тези основни права. Критици дори изтъкнаха, че някои държави са се възползвали от извънредната ситуация, за да прокарат съмнително законодателство, несвързано с борбата с COVID-19. Европейците обаче показаха, че са готови да защитават тези права, когато извънредни ситуации разкриват уязвимостта на демократичните общества. 

През първите седмици на ограничителните мерки в цяла Европа гръцко-австрийският художник Анна Васеф създава керамична ръка като маска, за да предизвика задушаването — както истинско, така и метафорично — създадено от пандемията. „Едно от най-честите последици от заболяването COVID-19 е задух и затруднения в дишането, но това заболяване причинява задушаване и в много други аспекти на живота“, пише Анна Васоф за своята творба. 

„Факт е, че много от гарантираните конституционни права на човека бяха потиснати в много европейски държави по време на кризата и това доведе до социално задушаване на хиляди граждани. По време на карантината много хора и особено жени трябваше да останат месеци в експлозивни малки апартаменти и да се справят с физически, но предимно психически обидни членове на семейството и за да оцелеят, трябваше да останат в мълчание. В обществените пространства хирургическите маски се превърнаха в символ за социално дистанциране — дистопична ситуация, което илюстрира най-вече страха от идването в близост с други хора.“

Черните чадъри

Причините за протести не намаляха с ограничителните мерки. Някои протести бяха отложени, но други бяха предизвикани именно от спешните мерки. Но по какъв начин протестират хората, когато големите събирания са забранени и обществените пространства са затворени? Свободата на протест произтича от свободата на събранията и свободата на изразяване на мнение и следователно също представлява основно право. 

През април 2020 г. в Полша се стигна до гласуването на закон, който имаше за цел да обяви абортите и сексуалното образование за незаконни. Черните чадъри, които се превърнаха в символ на борбата за защита на правата на жените в Полша, нямаше как да бъдат изкарани на протест на открито. Магда Гурецка, заедно с други протестиращи в Шчечин, се присъедини към опашката пред супермаркет — единственото публично пространство, където бе позволено присъствието на повече хора наведнъж. Други протестиращи закачиха черни чадъри и плакати по балконите и прозорците си. В крайна сметка гласуването на закона против абортите беше отложено.

Чадърът не е случаен избор за жените в Полша, а историческо напомняне за дългата история на борбата за правата на жените. През 1918 г. полските суфражетки удрят по паважа пред резиденцията на държавния глава Йозеф Пилсудски, настоявайки за своето право на глас.

Приказка за два града. Границите при пандемията

Силно пострада свободата на движение по време на извънредните мерки. Забравени граници бяха възстановени и много европейци се оказаха разделени от семействата си. Жителите на граничните градове реагираха с въображение, произведения на изкуството и мълчаливи протести срещу това ограничение на свободата на движение. 

Изследовател в Университета в Констанц, Груя Бъдеску е документирал новата реалност на град, който живее с нова граница:

„В средата на март 2020 г. се появи метална ограда, разделяща зеленото пространство в езерата, което се споделя от германския град Konstanz и швейцарския Kreuzlingen. Германската федерална полиция го изгради като част от националната политика за затваряне на границите. Това беше изненадващо за гражданите на интегрирания градски регион Констанц — Кройцлинген. Двойки, семейства и приятели внезапно се оказаха разделени и за да се видят се срещаха на новата граница. Сцената на двойки, които се държат за ръка през оградата не беше необичайна,“ разказва Груя Бъдеску. 

„В началото на април градският съвет на Кройцлинген реши да изгради втора ограда, за да попречи на хората да се докосват. Разстоянието между двете заграждения съответстваше на правилата за социално дистанциране.“

Скоро след това започнаха мълчаливи протести срещу затварянето на границата. Те приканиха всички, които са били засегнати или които желаят да участват чрез солидарност, да помислят за нещо, което могат да донесат на оградата: снимка, писмо, катинар или нещо друго. Поканата беше да се „Обратят само положителни точки. Без провокации и боклуци“.

Семействата организираха пикници от двете страни на оградата и по нея се появиха плакати. Един от тях заяви, че „нито разрушените семейства, нито национализмът решават пандемията. Оградата трябва да изчезне. „Друг плакат обяви, че „наскоро сключила брак двойка подраства брака си, който след 25 дни пада като жертва на тази ограда“. 

На 15 май в крайна сметка оградата беше премахната. 

Както показват тези примери европейските граждани намериха креативни начини да поставят под въпрос ограниченията на основните си права по време на извънредните мерки, измисляйки нови начини да изразят позициите си.  

Източник на изображението: Ръчна маска от Анна Васке, 2020 г.