Отказ от отговорност
Това е машинен превод, извършен чрез услугата на Европейската комисия eTranslation, и има за цел да ви помогне да разберете съдържанието на тази страница. Моля, прочетете условията за ползване.
От Йосиф Кирали, визуален творец, архитект и преподавател, Букурещ, Румъния
Мейл-артът се счита от своите поддръжници за най-демократичната форма на изкуство, тъй като, както казват някои от тях, то се основава на най-демократичната институция: пощенската служба. В основата е простата аксиома, че всеки който има достъп до пощенската служба, може да стане творец на мейл-арт. След това всички акции, лансирани в рамките на мрежата, спазват определени ненарушими правила: без цензура, всички представени произведения се излагат, а изпратените творби не се връщат. Всеки участник обаче получава една публикация или списък на всички участници (имена и адреси), от които може да избира нови сътрудници или да привлече вниманието на други автори, които биха желали да се свържат с него за бъдещи проекти. Освен това произведенията или архивите на мейл-арта не са предназначени за търговска употреба.
Докато в съвременния свят на изкуството даден обект на изкуството трябва да бъде валидиран от критици, куратори, галеристи и колекционери, преди да премине теста на времето, в света на изкуството на пощата художественият обект получава валидиране само от работещите в пощенските служби. Това е предизвикателство в стил Марсел Дюшан, което е „хвърлено „към света от художника Рей Джонсън, член на движението „Флуксус“, и неговото New York Correspondence School.
Мрежата започва да се изгражда още през 1960-те години на миналия век и достигна своя връх през 1980-те години. Някъде по това време, няколко румънски художници, които са част предимно от моето поколение, започват да участват в мрежата. Начина на мислене на мейл-арта е концентриран върху общуването, свободния обмен на художествени идеи, нарушаването на културните граници, свобода и поставяне под въпрос на социални табута. Накратко, всичко, от което най-много се страхуваше комунистическият режим в Румъния (и тоталитарните режими като цяло).
Именно поради този фактор дейността на участниците в мрежата за мейл-арт попада под наблюдение и е цензурирана. Към края на 1980-те години на миналия век тя вече е почти задушена. Никога не бях сигурен дали съобщенията ми ще стигнат до своята дестинация или дали всички изпратени ми съобщения действително ще стигнат до мен.
Днес, когато мисля за 80-те години на миналия век, не го правя с удоволствие, но приключението с мейл-арта е знаково и ми се струва все по-солидно и го чувствам все по-близко, макар да се отдалечава във времето.
Снимка на писмо, източник: Мейл-арт от Раду Игашаг (р. 1953 г.), Румъния
