През 1973 г. цените на петрола се повишават драстично със 70%, тъй като арабските страни производителки от Организацията на страните — износителки на петрол (ОПЕК), увеличават четирикратно своите цени. Следват световна енергийна криза и рецесия, които слагат край на икономическия подем в Европа.
Широко разпространената в Западна Европа вяра в неограничеността на растежа е разтърсена из основи, започва упадъкът на традиционни промишлени сектори като производството на стомана и минното дело и същевременно се появяват нови технологични и икономически сектори. Страните от Запада се сблъскват със суровата действителност на бавния растеж, инфлацията и масовата безработица.
Енергийната криза оказва пряко въздействие върху ежедневието на хората и принуждава по-голямата част от западноевропейските правителства да предприемат действия. Организират се кампании за ограничаване на отпадъците и се въвеждат забрани за придвижването с кола в неделя, с цел да се пести гориво. Кризата болезнено подчертава степента на зависимост на западните икономики от вноса на енергия.
Празни магистрали в неделите, когато е забранено движението на автомобили
Нидерландия, 1973 г.
Роб Миремет
Снимка
Nationaal Archief, Хага, Нидерландия
Социалното сближаване е застрашено от рецесията, дължаща се на увеличаването на безработицата, изолацията и отчуждаването. През 1978 г. се предприемат координирани действия, като няколко профсъюза организират първото европейско мартенско шествие срещу безработицата, което е показателно за европеизацията на борбата на профсъюзите и осъзнаването на транснационалните интереси.
Първо европейско шествие срещу безработицата
Италия, 1978 г.
Плакат
Репродукция
International Institute of Social History, Амстердам, Нидерландия
„Последната руднична вагонетка“ илюстрира упадъка на традиционната тежка промишленост в капиталистическа Европа. През 70-те години на 20-и век тази промишленост, заемала челна позиция по време на следвоенния икономически подем в Европа, е все повече измествана от промишлените сектори на международни конкуренти като Тайван, Южна Корея или Бразилия, които предлагат по-ниски цени. Европейските държави насочват усилията си към ядрената енергия, за да намалят зависимостта си от чуждестранния петрол.
Последната руднична вагонетка
Западна Германия, 1976 г.
Стомана
Westfälisches Landesmuseum für Industriekultur, Бохум, Германия
Вдъхновени от студентските „революции“ от края на 60-те години на 20-и век, новото поколение иска промени и е готово да се бори за тях. Уморени от старите начини на мислене и поведение, характерни за предходните десетилетия, младите хора се застъпват за повече индивидуални права и възможности за участие в политиката.
Управляващите диктатури в Гърция, Испания и Португалия рухват една след друга между 1974 и 1975 г. Въпреки че развитието на събитията е различно във всяка една от тях, и трите страни са обременени от тежкото си историческо минало и преминават през политическа нестабилност и икономическа криза по пътя към демокрацията. Впоследствие те се присъединяват към Европейската общност.
През 70-те години на 20-и век жените все по-често насочват вниманието на обществеността към все още съществуващото неравенство между половете. Въпреки че повечето от тях имат правото да гласуват, те продължават да се сблъскват с дискриминация и с ограничения на своите свободи в обществения и в личния си живот. Феминизмът се налага като активно движение, което се стреми да сложи край на патриархалното господство и да извоюва действително равенство в обществото.
„Абортът. Кога жените ще могат да решават?“
Белгия, 1976 г.
Корица на списание
Репродукция
Institut d’Histoire ouvrière, économique et sociale, Серен, Белгия
Военен преврат през 1974 г. сваля от власт управляващата хунта в Португалия. Армейските офицери, чиято цел е да проведат демократични и икономически реформи и да поставят началото на процеса на деколонизация, впоследствие получават подкрепата на португалската общественост. Събитията, известни под наименованието „Революция на карамфилите“ заради цветята, които войниците носят в оръжията си, протичат по предимно мирен път и страната поема по пътя на демокрацията.
„Революцията на карамфилите“
Лисабон, Португалия,25 април 1974 г.
Едуарду Гажейру
Снимка
Репродукция
Едуарду Гажейру, Португалия
Появяват се нови социални движения, в рамките на които граждани на западноевропейските страни излизат на улицата, за да се присъединят към шествия в подкрепа на равенството между половете, правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица, защитата на околната среда и кампаниите за мир. Те надигат своя глас, за да поставят важния въпрос дали и по какъв начин парламентарната демокрация би могла да отговори на техните потребности.
Значки срещу ядрената енергия
Европа, 1970-1985 г.
Amsab-Instituut voor Sociale Geschiedenis, Гент, Белгия
Противоречията между комунистическата пропаганда и ежедневната реалност, в която живеят хората, стават все по-видими през 70-те и 80-те години на 20-и век. Икономическата стагнация заменя предишния бърз растеж и дълговете отслабват държавите.
Към края на 80-те години на 20-и век недостигът на хранителни продукти, постоянното наблюдение, цензурата, ограниченията и дори забраната за пътуване извън комунистическия блок предизвикват фрустрация и напрежение, понякога непоносими, за гражданите на тези държави. Тази натрупана фрустрация ще изиграе своята роля в окончателното разпадане на комунизма през 1989 г.
Комунистическият лидер на Румъния, Николае Чаушеску, описва своето управление като златен век. Култът към личността, който той и неговите чиновници създават около него, е може би един от най-необикновените сред комунистическите режими. По времето на Чаушеску румънският народ е подложен на едни от най-тежките лишения и репресии в държавите от Източния блок.
„Златният век“ (Николае Чаушеске)
Румъния, 1965 – 1989 г.
Деак Барна
Картина
Репродукция
Muzeul National de Arta Contemporana, Букурещ, Румъния
През 80-те години на 20-и век полската опозиция срещу комунистическото управление се засилва, като се опира на предишните работнически вълнения, започнали през 50-те години. Стачкуващи работници в корабостроителницата в Гданск създават свободен профсъюз, наречен „Солидарност“, и отправят искания за по-добри условия на живот и политически реформи.
Кутия за дарения. Подкрепа за „Солидарност“
Швеция, 1980 – 1989 г.
Ośrodek Karta, Варшава, Полша
1989 г. - Революционна година в историята на Европа
Само за няколко месеца хората в Централна и Източна Европа успяват да предприемат действия, които впоследствие се оказват съкрушителни за комунистическите режими, които са ги управлявали в продължение на десетилетия. Режимите падат като плочки домино и Желязната завеса, която символизира разделението на континента, изчезва.
Кол с бодлива тел
Границата между Австрия и Унгария, 40-те — 50-те години на 20-и век
Дърво, метална тел
Haus der Geschichte der Bundesrepublik Deutschland, Бон, Германия
Настъпва затопляне на отношенията между Западния и Източния блок. През 1975 г. тридесет и пет държави, включително САЩ и СССР, се срещат в Хелзинки, Финландия, на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.
Страните, подписали Декларацията от Хелзинки, се споразумяват да зачитат правата на човека и обещават да си сътрудничат въз основа на признаването на принципа за ненамеса в работите на други държави. Европейската общност успява да въведе гаранции за правата на човека, които стават инструмент, използван от дисиденти срещу комунистическото управление.
Какво представлява единният пазар? Той означава да се създаде единна икономическа зона, в която хора, пари, стоки и услуги могат да се движат свободно. Европейският единен пазар е една от основните цели на Европейската общност от самото ѝ създаване.
Това е подписът на Алдо Моро, министър-председател на Италия и председател на Съвета на Европейската общност, върху Декларацията от Хелзинки. Съвещанието дава възможност на Европейската общност за пръв път в историята да говори с „един глас“ като значителен дипломатически фактор на световната сцена.
Попивател за мастило за Заключителния акт от Хелзинки
Финландия, 1975 г.
Сребро
© European Union 2016 / Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
Европейският паспорт, въведен през 1985 г., подчертава новите възможности за свободно движение и символизира конкретните усилия на Европейската общност да създаде усещане за европейско гражданство.
ЕО/Датски паспорт
Дания, 1994 г.
Частна колекция, Брюксел, Белгия
1979 г. предлага историческа възможност за задълбочаването на демокрацията в Европа чрез провеждането на първите преки избори за Европейски парламент с участието на гражданите на държавите членки. От този момент нататък тази важна асамблея вече няма да се избира от националните парламенти; тя се превръща в първия международен орган, избиран чрез преки всеобщи избори.
Брошура за изборите за Европейски парламент
Обединено кралство, 1979 г.
Репродукция
Частна колекция, Брюксел, Белгия
Картата на Европа се преобразява отново след 1989 г., тъй като се образуват нови държави и се преначертават старите граници.
През 1990 г. Германия се обединява по мирен път и под международен контрол. Същото не важи обаче за бивша Югославия, където етнически, религиозни и културни различия водят до брутални граждански войни и етническо прочистване.
Обявяването от Словения и Хърватия на независимост е последвано от въоръжен конфликт, който се разпростира в Босна и Херцеговина и води до сблъсък между етнически групи. Геноцидът и етническото прочистване са ужасяващите отличителни белези на тази война, чийто край настъпва през 1995 г. с Дейтънското мирно споразумение. Президентът на Сърбия Слободан Милошевич и военното ръководство на Сърбия по-късно използват отново методите на етническото прочистване, този път в Косово.
Погребение в Косово
Югославия, 1990 г.
Джордж Мерилън
Снимка
World Press Photo, Амстердам, Нидерландия
На 3 октомври 1990 г. Германия отново се обединява като държава. Импулсът за обединението нараства поради масовото преместване на хора от Изток на Запад след падането на Берлинската стена и вследствие на резултатите от изборите през същата година в Източна Германия, които сочат, че гражданите подкрепят обединението. Договорът за обединението се съгласува със следвоенните окупационни сили, а именно със САЩ, Съветския съюз, Франция и Великобритания.
Празнуване на Обединението на Германия при Бранденбургската врата
Жил Лаймдорфер
Берлин, Германия, 3 октомври 1990 г.
Снимка
AFP/Getty Images
Независимо дали това им харесва или не, начините на живот на европейците се сближават все повече, въпреки че различните им културни идентичности са все още силно осезаеми... Отворените граници, засилената мобилност, по-добрите комуникации, общото законодателство и единната валута оказват своето влияние. Бихме могли да наречем този процес „европеизация“.
Днес Европейският съюз е политически по-обединен от когато и да било, но във вътрешен план той е все още много разнообразен. Какво ще донесе бъдещето? Ще продължи ли Европа да се интегрира? Или ще се фрагментира отново? Нейните първоначални принципи – мирът и четирите свободи – ще надживеят ли изпитанията на времето?
Някои политици, групи от гражданското общество и предприятия отдавна призовават за въвеждането на обща валута. Още през 1969 г. европейските лидери обмислят създаването на икономически и паричен съюз, а през 60-те и 70-те години на 20 век се провеждат демонстрации в подкрепа на подобна инициатива.
Въображаема европейска монета
Италия, 1965 г.
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
В течение на втората половина на 20-и век Европа се превръща от континент на емиграция в континент на имиграция. С ограничаването на законната имиграция от 80-те години на 20-и век насам започва да нараства незаконната имиграция. Предметите, разхвърляни чак до крайбрежието на Тунис, са трагичен символ на незавидната участ на мигрантите.
Детска обувка, предпазена от водата
Зарзис, Тунис
Съхранена от Лихидеб Мосен
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
Последователните икономически спасителни пакети, поемането на задължения от данъкоплатците и спорните национални мерки за финансови ограничения се превръщат в изпитание за лоялността на гражданите към проекта ЕС. Нарастват евроскептицизмът и настроенията против ЕС; развиват се националистични и крайнодесни тенденции, като в няколко държави, между които Гърция, Унгария и Испания, има случаи на изгаряне на знамето на ЕС.
Знаме с надпис „Не“ ('Οχι) за гръцкия референдум за спасителния пакет
Гърция, 5 юли 2015 г.
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
Броят на държавите членки нараства повече от два пъти след края на Студената война. Швеция, Финландия и Австрия се присъединяват през 1995 г., а още десет държави – през 2004 г. Румъния и България се присъединяват през 2007 г., а Хърватия – през 2013 г.
Европа: 1957 г. спрямо 2007 г.
Брюксел, Белгия, 2007 г.
Пиер Крол
Карикатура
Репродукция
Колекция „Пиер Крол“, Лиеж, Белгия
Що е европеизация? Тя е приемането и прилагането на общи закони от всички държави – членки на ЕС, което спомага за все по-голямо сближаване на интересите и увеличаване на приликите. Тези закони, известни като „достижения на правото на Общността“, са развити в продължение на няколко десетилетия и присъединяващите се към ЕС държави трябва да ги въведат в националните си правни системи.
80000 страници законодателство на ЕС
Нидерландия, 2003 г.
Рем Кулхас
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
Много неща се променят в Европа през последните 25 години след края на комунизма. Сега има достъп до архиви и досиета, държани в миналото под ключ, които разкриват преживяното от хората, които са били жертви на репресии. Това води до коренна промяна в тълкуването на историята.
Обществени паметници, хроники, имена на улици, музеи и дори учебници са били оспорвани и продължават да бъдат оспорвани в процеса на припомняне или потъване в забвение. Въпросът “Какво представлява европейската памет?“ става още по-актуален.
След 1989 г. хората вече не приемат комунистическия възглед за историята, в който се изтъкват Съветският съюз и Червената армия като освободители на Централна и Източна Европа от нацистите. За много хора съветската интервенция е просто поредната окупация. Комунистическите статуи и улични табели стават тема на обществен дебат, свалени са или дори са разрушени.
Релеф на паметника на Съветската армия, изрисуван с герои от поп-културата и впоследствие изчистен
София, България, 2011 г.
Репродукция
Thomson Reuters Corporation, Ню Йорк, Съединени американски щати
София, България, 2015 г.
Репродукция
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
На тази евромонета е изобразен словенецът Франц Розман – комунист, борил се смело срещу нацистката окупация на своята страна. Червената звезда на гърдите му – символ на комунизма – стои редом със звездите на ЕС.
Евромонета, възпоменаваща комунистически партизански командир
Словения, 2011 г.
Метал
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
Отварянето на бившите тайни досиета и архиви в посткомунистическите държави е жизненоважно, за да могат хората да преосмислят комунистическото минало. Истината за мащабите на следенето и репресиите от страна на държавните органи излиза наяве.
Купчина, направена от досиета на Щази
Лайпциг, Източна Германия, 1989 г.
Хартия
Bürgerkomitee Leipzig e.V., Träger der Gedenkstätte Museum in der „Runden Ecke” mit dem Museum im Stasi-Bunker, Лайпциг, Германия
