19-и век е век на революции. Вдъхновявайки се от Френската революция от 1789 г., хората в цяла Европа се противопоставят на аристократичните управляващи класи и се борят за развитието на гражданските права и правата на човека, за демокрация и национална независимост.
Национализмът възниква като революционна доктрина, предлагаща на гражданите по-голямо участие в демокрацията, но неговата призма не включва всички, тъй като той проектира света като множество национални територии, населявани от етнически подобни хора. Някои далновидни европейци обаче се надяват континентът да надмогне националните пристрастия и да се обедини.
Революционерите в цяла Европа отправят предизвикателство към аристократичните привилегии и традиционните порядки. По-конкретно, революциите от 1848 и 1849 г. са важен етап от борбата за равенство, самоопределение и права на човека – цели, които имат силен отзвук и в днешно време.
„Издигане на барикади“
Германска конфедерация, ок. 1850 г.
Конструктор
Дърво, хартия
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
Френската революция от 1789 г. е повратна точка в европейската история. Идеалите на „свобода, братство, равенство“ завладяват континента и подкопават устоите на съществуващите политически системи. Нападението на френските революционери на 14 юли 1789 г. срещу Бастилията – затвор в Париж – се превръща в символ на съпротивата срещу продажното управление и аристократичните привилегии.
„Siege de la Bastille“ („Щурмът на Бастилията“)
Париж, Франция, по Жан-Бертран Андрио (1761 – 1822 г.)
Увеличен медал, излят от бронз
Monnaie de Paris, Париж, Франция
Легендите, митовете и славното минало се превръщат във важни елементи за националните движения, опитващи се да създадат национална идентичност – идентичност, за която представата е, че е отделна от другите и единствена по рода си. Знамената, химните и символите са само някои от похватите, използвани от националните движения за постигане на тези цели и за утвърждаване на представата им за самите себе си.
Легендарната клетва за Швейцарската конфедерация
Швейцария, 19-и век
Керамична чиния
Национален музей на Швейцария, Цюрих, Швейцария
Пара, дим, фабрики, шум – всички те известяват началото на индустриалната революция във Великобритания. След това промишленото производство се разпространява в различна степен в цяла Европа и континентът се превръща в световния център на индустриализацията, финансите и търговията.
Новите технологични иновации поставят началото на индустриалния прогрес, а парната машина е двигател на развитието на тежката промишленост. Методите на производство са напълно трансформирани, а мащабни фабрики с хиляди работници започват серийното производство на промишлени и потребителски стоки.
През 19-и век работниците са наети на надница и не разполагат нито с правна защита, нито със социални осигуровки. Често те са принудени да работят и живеят при ужасяващи условия. Тяхното положение се подобрява едва в края на века с постепенното завоюване на правото на глас.
Рекламен материал за Maison du Peuple (Народния дом)
Брюксел, Белгия, 1899 г.
Плакат
Репродукция
Amsab-Instituut voor Sociale Geschiedenis, Гент, Белгия
Индустриализацията и въвеждането на механизираното производство променят коренно условията на труд на хората в Европа.
Парен чук на Джеймс Насмит
Великобритания, ок. 1850 г.
Копие
Science Museum, Лондон, Обединено кралство
Думата „буржоазия“, от френски произход, описва една нова социална категория хора, оформила се вследствие на предизвиканите от индустриалната революция промени в обществото. Икономически независими, образовани и в процес на завоюване на политически права, те са движещата сила на икономическата и социална промяна.
„Портрет на господин и госпожа Жорж Обе“
Белгия, втора половина на 19-и век
Гюстав Ванез (1854-1902 г.)
В края на 19-и век определящи за Европа са понятия като скорост, динамика и вяра в напредъка. Железопътният транспорт, електричеството, киното, фотографията и новите научни и медицински теории утвърждават водещата роля на Европа в тази ера на технологично израстване. Очертава се нова оптимистична епоха.
Настъпването на ерата на железниците показва нагледно напредъка на Европа като уверен лидер в сферата на технологиите в световен мащаб. Индустриализацията придобива все по-широки мащаби, а пътуванията на дълги разстояния стават достъпни за всички социални класи.
Железопътните релси променят ландшафтите в Европа в резултат от строежа на тунели, виадукти и мостове, преминаващи през доскоро непреодолими местности. През 1882 г. е завършен и открит най-дългият за времето си тунел в света – железопътният тунел Готард с дължина 15 км, който свързва Северна и Южна Европа. Железопътният транспорт води до развитие на масовите превози и туризма.
От Северна Европа към Италия по железопътната линия Готард
Лугано, Швейцария, 1898 г.
Неизвестен художник
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
Телеграфът дава възможност за общуване почти в реално време между отдалечени места. Престъпление, извършено в даден град, може да бъде докладвано бързо в друг град, същото важи и за цените на суровините. Благодарение на проводниците, прокарани по дъното на морските басейни, съобщенията придобиват световен мащаб.
Рáнен телеграф, използван в Белгия
Лондон, Великобритания, ок. 1844 г.
Уилям Фодъргил Кук и Чарлз Уитстоун
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
Съперничеството между отделните нации и напрежението в международните отношения от края на 19-и век проличават ясно по време на Световното изложение през 1900 г., като в галериите са показани различни оръжия и макети на колониални селища. Това съперничество ще изиграе решаваща роля за драматичните събития през следващия век.
Военни оръжия, Световно изложение
Париж, Франция, 1900 г.
Каталог на изложението
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
През 19-и век Европа се превръща в световна доминираща сила. Империите се разширяват, завоюват се нови колонии – и основна движеща сила на този процес е индустриалната революция. Колониите осигуряват суровини и луксозни стоки, за да се отговори на нарастващото потребителско търсене, като същевременно откриват перспективата за огромни пазари за европейските продукти. Злоупотребите и неравенството се оправдават като неизбежна част от процеса на „цивилизоване на диваците“. Постепенното премахване на робството е последвано от нови форми на нетолерантност и расизъм.
През 1914 г. европейските държави властват над около 30% от световното население. Европа e изследвала далечни земи и е развивала търговия с тях в продължение на векове, но благодарение на индустриалната революция тя успява да засили контрола си върху други континенти.
Участниците в Берлинската конференция (1884 – 1885 г.) определят основните правила за разпределянето на континента Африка между европейските сили, без самите африканци да участват в този процес по какъвто и да е начин. Към края на 1900 г. само три държави са все още независими. Европейските сили също така искат да си поделят и Азия.
Европа и Япония раздробяват Китай
Le Petit Journal, Париж, Франция, 1899 г.
Анри Майер (1844 – 1899 г.)
Карикатура
Дом на европейската история, Брюксел, Белгия
Чрез новите европейски технологии се създават средства, като например автоматичните оръжия, които изиграват решаваща роля при разширяването на колониите. Дори и при наличие на числено превъзходство съпротивата на местното население е безполезна срещу оръжия, които са в състояние да стрелят 50 пъти по-бързо от обикновена пушка.
Тежка картечница „Максим“
Хирам Максим (изобретател), 1840 – 1916 г.
Обединено кралство Великобритания и Ирландия, края на 19-и век
Royal Armouries of the United Kingdom, Лийдс, Обединено кралство
В рамките на Европа някои народи са считани за „по-слабо развити“ на расов принцип в сравнение с други народи. Според расистките теории от този тип въпросните общности са описвани като маргинални за Европа в географско и социално отношение и често са смятани за живите предшественици на по-силно развитите раси в Европа от 19-и век.
Отливка на момче от племето Зулу
Берлин, Германска империя, 1891 г.
Паноптикон на Кастан
Гипс
Ard-Mhúsaem na hÉireann, Дъблин, Ирландия
