Политиката на САЩ, Джо Байдън и европейска история

Как постоянната изложба на Дома на европейската история изследва дълбоките трансатлантически връзки, споменати от бъдещия президент в обръщението му към ЕП през 2010 г.?

Когато произнесе историческото си обръщение пред Европейския парламент през 2010 г., заместник-председателят Джоузеф Р. Байдън откри изказванията си с цитат от ирландския поет и Нобеловия лауреат W.B. Yeats от поем Великден през 1916 г. Тези стихове, които прокламират: „всичко се промени, всецяло се промени, ужасна красота се роди“ виждат бял свят след въстанието за независимост в Дъблин през 1916 г. и изразяват механизма по който едно епохално историческо събитие може да донесе безвъзвратната промяна на политическия пейзаж само за миг.

По време на своята парламентарна реч през 2010 г., когато светът все още усеща последиците от Голямата рецесия и изминаха по-малко от десет години от нападенията през 9/11 г., Джо Байдън види, че отношенията между САЩ стоят в такъв момент на промяна. Затова е интересно, че в обръщението си вицепрезидентът черпи в голяма степен от историята и историческия отзвук, като се опира на това как общото наследство и общата ценностна система са формирали отношенията между Европа и Съединените американски щати в такива моменти на преход и сътресения. Байдън завършва обръщението си с твърдението, посрещнато топло от аудиторията, че колкото Европа се нуждае от международно ангажирани Съединени щати, толкова и САЩ се нуждаят от силна и обединена Европа.

В Дома на европейската история изследваме много от тези определящи исторически взаимодействия между Щатите и Европа чрез предмети, изображения и мултимедийни продукти. Един от най-ранните примери в постоянната изложба е въздействието, което Американската революция от 1776 г., сама по себе си формирана от писателите и мислителите на Европейското просвещение, оказва върху европейските революции, най-вече френската революция от 1789 г. Не сме пропуснали и масовата миграция на европейци към Северна Америка през 19-и век, която има траен ефект и от двете страни на Атлантическия океан — наследство, на което Байдън се позовава в речта си през 2010 г. Що се отнася до 20-и век, изложбата изследва фундаменталните начини, по които американската намеса повлиява на Европа, разкъсана от войната. Експозицията показва влизането на САЩ в Първата световна война през 1917 г. и оформянето на международния ред след конфликта чрез Парижките договори. Тя третира и решаващата намеса на САЩ във Втората световна война, както и ролята на Щатите за възстановяването на Европа и последващия процес на европейска интеграция.

Както показаха обаче събитията от 2020 г., особено в САЩ, нашето разбиране за миналото се променя с голяма скорост, за да се изправим лице в лице с проблемни епизоди от общата ни история, които преди това са били заметени под килима. Историята никога не е затворена страница. Например трансатлантическата търговия с роби от 17 до 19 век представлява травматична и срамна точка на взаимодействие между Европа, Африка и бъдещите Съединени американски щати. Това обаче е въпрос, който трябва да бъде разгледан от музеите и историците.

В Дома на европейската история фундаменталната роля, която робството играе като част от европейската история, както и неговото значение днес, са демонстрирани във встъпителната част на постоянната изложба, посветена на принципите на европейското наследство. Ето защо динамичните отношения между Съединените американски щати и Европа, във всичките им аспекти — както добри, така и лоши, са ключов елемент от европейската история. Без съмнение, тъй като тези отношения ще се променят и развиват в бъдеще, те ще продължат да бъдат ключов наратив и в Дома на европейската история.

Президентът Джо Байдън посети Европейския парламент през февруари 2015 г. в качеството си на вицепрезидент на САЩ. Обичайно ли е високопоставени политически фигури да посещават институциите на Европейския съюз? Защо идват и кои са основните теми за сътрудничество, върху които се съсредоточават?

Отношенията между САЩ и Европа предхождат по очевидни исторически причини Втората световна война, но след края на този световен конфликт трансатлантическите връзки се задълбочиха като включиха дипломация, култура, икономика, военни, социални, законодателни и много други области. Със създаването на Европейските общности и с нарастващото с течение на времето значение на ролята на ЕС в тези сфери както по отношение на САЩ, така и на световната политика, съответно институциите на ЕС поеха централна роля в диалога със САЩ.

От 1995 г. насам бяха проведени 29 срещи на високо равнище между ЕС и САЩ, на които двете страни дебатираха, дискутираха и постигнаха съгласие по много въпроси (тарифи, законодателство в областта на неприкосновеността на личния живот, визова реципрочност, международни договори като споразумението за ядрената програма на Иран и др.). Именно в рамките на тези тесни взаимоотношения са и честите визити на високопоставени политически фигури от САЩ, като вицепрезидента Байдън през 2015 г., вицепрезидента Пенс през 2017 г., но и много други като например държавни секретари, делегации на Сената на САЩ и делегации на Конгреса на САЩ.

Като част отпоредицата от публични лекции на Дома на европейскатаистория професор Тимъти Снайдър наскоро беше поканен да направи изказване по темата „Какви бъдещи възможности ни разкриват миналите катастрофи“. Какво ни показват връзките и обменът със съвременните американски историци и тяхната работа за общата история между САЩ и Европа? Какви нови перспективи могат да донесат?

Подходът на професор Snyder е интересен в смисъл, че в своята онлайн лекция за Дома на европейската история и по други поводи, като например речта, която е произнесъл на Деня на Европа през 2019 г. във Виена, той характеризира ролята на американския историк, разглеждащ европейската история като подобна на „външен“, който гледа в нея. В това си качество гледната точка, която той и други американски учени представят в дебата, е обективната и конструктивна критика към европейските подходи към разбирането и паметта за миналото. Посланието на Снайдър към Европа е ясно — и то съчетава предупреждение и адмирация. „Вие сте повече от митовете си“, заявява той през 2019 г.

Въпреки че ценности като откритост, демокрация и международна ангажираност като средство за преодоляване на различията превръщат Европа в бастион на надеждата за света, според Снайдър тази надежда може да бъде реализирана само като се даде предимство на една обективна и споделена история, която да смири едни исторически митове, които все още често път водят до разединение. Това е гледна точка, застъпена и от колегата на Снайдър, професорът от Йеил Джей Уинтър, който лично се изказа в Дома на европейската история във времето преди ковид през ноември 2019 г. И двамата американски историци, наред с много други, предлагат уникално разбиране за миналото на Европа, което силно повлия работата на Дома на европейската история както при разработването на неговата концепция, така и след откриването му. Тъй като и двете лекции бяха произнесени в края на мандата на тогавашния президент на САЩ, би било интересно да се види как през идните години американските и европейските историци ще третират бъдещите политически промени. Един от малкото положителни резултати от кризата с Covid-19 беше преминаването към онлайн събития, което ни позволява не само да привлечем по-голяма палитра от международни оратори в проявите, но и международна аудитория от САЩ и не само.

Как Домът на европейската история работи с музеите в САЩ, за да спомогне за разкриването на историческите връзки между Съединените щати и Европа?

По един специфичен начин не би имало Дом на европейската история, ако нямаше трансатлантическа връзка. Сградата, в която понастоящем се намира музеят, нашата къща, първоначално е била част от мрежа от обществени стоматологични клиники в цяла Европа, основана от американския филантроп и пионер фотограф Джордж Ийстман. Като част от ранната ни работа, изследвахме историята на сградата и проучвахме как да я включим в постоянната ни изложба, така че бяхме в контакт с музея „Джордж Ийстман“ в северен Ню Йорк.

Друга ключова американска фигура за Дома на европейската история е Мемориалният музей на Холокоста във Вашингтон. Не само че се възползвахме чрез посещения и консултации с висши служители на музея, но още от откриването ни през 2017 г. в постоянната ни изложба показваме много снимки и предмети от колекцията на Мемориалния музей. Нашите колеги в Парламентариума също имаха честта да бъдат домакини на временна изложба от този музей — „ Държава на лъжата: Силата на нацистката пропаганда“, която се проведе в началото на 2018 г.

Не всички наши надежди за сътрудничество обаче бяха осъществени. Например много ни се искаше да работим с Националния музей на емиграцията на Елис Айлънд в пристанището на Ню Йорк за нашата постоянна изложба, но техните хранилища бяха сериозно повредени и недостъпни по време на наводненията заради урагана Санди през 2012 г., което направи международните заеми невъзможни. Разбира се, това е музей, който трябва да се има предвид за бъдещи проекти, тъй като пар екселанс това е lieu de memoir (паметно място) за точките на контакт между Европа и Северна Америка.

Временните ни изложби също изследват американското влияние в Европа. Например в експозицията „Неспокойна младост, да израснеш в Европа от 1945 до днес“, която се състоя през 2019/20 г., показахме колко важна е американската култура, по-специално културата на младежта, за живота на младите европейци след Втората световна война и как тя се превръща в референтна култура, символизираща идеалите за лична свобода, надхвърлящи политическото разделение на континента. Всъщност, заглавието на самата изложба — „Неспокойна младост“, идва от доклад, изготвен от ЦРУ за президента Линдън Джонсън във връзка с вълната от международни младежки протести, които обхващат света през 1968 г.

Освен това в постоянната изложба са включени няколко президенти на САЩ, най-вече заради ролята им в оформянето на новия международен ред след значими исторически сътресения и конфликти. а именно президентите Удроу Уилсън след Първата световна война, Франклин Делано Рузвелт след Втората световна война и Джордж Х. У. Буш след падането на Берлинската стена и рухването на комунизма. Тогава вицепрезидент Ричард Никсън също присъства с прочутия „кухненски дебат“ от 1959 г., когато застава лице в лице с премиера на СССР Никита Хрушчов в Москва и защитава ценностите на американския капитализъм пред международна телевизионна аудитория!

Като се има предвид мащабът на глобалните предизвикателства в края на 2020 г., включително изменението на климата, възходът на политическото разделение и крайности, както и последиците от световната пандемия, изглежда отново, че отношенията между Европа и САЩ са на кръстопът, също като кръстопътя, който Джо Байдън видя пред себе си през 2010 г. Поради това няма съмнение, че музеите след 20 години ще изследват и обясняват действията и решенията на настоящите и бъдещите президенти на САЩ чрез своите постоянни и временни изложби. Надяваме се, историята да съди тези действия милостиво.